Понятието духовенство се използва на нашия език за обозначаване на онзи клас, който е съставен от свещеници на католическата църква и ние също го използваме за обозначаване на групата религиозни, които са били формирани като такива и които са ръкоположени според такава свещеническа служба. както е установено от каноничната норма .

Отговорността на духовенството на католическата църква е да разпространява Божието слово, както в кабинетите, които изпълнява, като масата, така и в евангелизиращите действия, които могат да се извършват извън църквата. Други типични действия на духовенството са преподаването на Божието слово, където е уместно, практикуването на тайнствата, които предлага католическата църква, като кръщение, потвърждение, брак, между другото.

Има йерархия в този клас, на върха на силата е папата, най-високият авторитет на католическата църква и който решава насоките да се следват от нея, след това и по важност се следват от архиепископи, епископи и свещеници.

Заслужава да се отбележи, че сред всички ангажименти, които духовенството поема, когато членството им в Църквата се формализира, изпъква този на безбрачие, тоест свещениците се въздържат от сексуални отношения, това е един от основните ангажименти, а също и един от най-критикуваните от онези, които се изказват срещу Църквата или по-специално практиката, защото считат, че тя допринася за развитието на духовенството на репресия, която може да доведе до напълно укоримо и неподходящо поведение по въпроса, като например злоупотреба сексуално.

В минали времена, по-точно по време на т. Нар. Стар режим, където властваше монархическата система на управление, духовенството знаеше как да бъде заедно с благородството един от най-важните и привилегировани класи. Те не само се възползваха от икономически ползи, но и на политическо ниво показаха забележително влияние, като със сигурност бяха способни да повлияят на решенията на краля.

В момента духовенството вече не се счита за социална класа, но трябва да подчертаем, че католическата църква се радва на значително влияние върху социалното и политическо ниво на общностите, особено за действията, които извършват в търсене на общото благо и като контролер на правителствените действия, които не се придържат към предписанията на Църквата, превръщайки се в силни критици на властта, в някои случаи.