Определение за заседнал начин на живот

Заседналият начин на живот характеризира човека само от праисторическия период, известен като неолит. В този смисъл можем да кажем, че праисторическият човек е живял около шест хиляди години като номад в търсене на нови ресурси всеки път, когато се изчерпва около него. Развитието на седентаризма имало общо с появата на някои причинителни явления, сред които първостепенно значение е откриването на селското стопанство.

Измисляйки селскостопански методи, хората биха могли да спрат в зависимост от ресурсите около себе си, за да започнат сами да произвеждат собствена храна. Това, добавено към опитомяването на животните, работата на керамиката и разработването на по-добри инструменти, ще превърне човека в заседнал индивид, който може да започне да се радва на по-добро качество на живот.

Днес терминът заседнал начин на живот се прилага до голяма степен и за модерен начин на живот, при който огромното наличие на технологични съоръжения води обикновения индивид да води монотонен живот, без движение и с минимални физически усилия. Подобна ситуация води до все по-очевидно наличие на здравословни усложнения като затлъстяване, диабет или сърдечни усложнения, дори при непълнолетни или деца. Освен това консумацията на високомаслени и висококалорични храни, прибавена към постоянната употреба на технологични устройства, позволи развитието на начина на живот, при който физическата, развлекателната и социалната активност са все по-оскъдни.