Определяне на агроекспортния модел

Понятието агроекспортен модел има връзка с развитието на световната икономическа система в края на 19 век. Тази система се основаваше на световното разделение между централните страни и периферните или производителски страни. Докато последните се специализирали в производството и износа на суровини и основни елементи (особено селскостопански), първите се посветили на производството на произведени или по-сложни продукти, които се продавали на по-висока цена от суровините и които за следователно те позволиха на европейските сили и САЩ да поемат голям капитал.

Намазаният начин на развитие на тази икономическа система позволи движението на капитала между най-мощните и най-слабо мощните региони да продължи повече от петдесет години. Въпреки това, капиталистическата криза от 1930 г., която накара страни като Великобритания, САЩ и Франция да изпаднат в сериозна икономическа депресия, прекъсна циркулацията на инвестициите към периферните страни. По този начин, страни от Латинска Америка като Аржентина трябваше да намерят начин да заменят този модел на агроекспорт с такъв на вътрешното потребление, който да позволи на цялата местна продукция да бъде пусната на пазара във всеки регион.

През цялото си съществуване агроекспортният модел позволи икономическия растеж (макар и не развитието) на Аржентина, правейки го региона, за който беше известен по онова време: "житницата на света".