Когато зададем въпрос или направим възклицание, тонът на нашите думи се променя значително. Ние поставяме акцент върху някои думи, за да посочим на събеседника си, че питаме или възкликваме по даден проблем.

При устната комуникация това явление е лесно разпознаваемо, тъй като с тона на гласа можем да изразим дали задаваме въпроси или възклицание.

Въпреки това, в писмен език е необходимо да се комуникира по някакъв начин какви съобщения излъчваме. По този начин категоричният акцент се състои в уточняване с тилда или акцент, че ние задаваме въпрос или възкликваме.

Правописният стандарт с подчертан акцент

В изречението „Не разбирам защо не си го обяснил“ думата, защото тя изразява идеята за причинно-следствената връзка. От друга страна, в изречението „Не разбирам защо не сте го обяснили“ думата „защо“ е разделена и с акцент, защото е въпрос. Във второто изречение има акцент върху посланието, което се обозначава чрез акцентуацията на думата. Емфатичният акцент се използва само в думи като какво, кога, как, къде, защо, кой или за какво, или да питам, или да възкликваме.

С тези акцентирани думи могат да се задават както преки, така и косвени въпроси. Например „как искате да го направите?“ Би бил директен начин да зададете въпроса и „кажете ми как искате да го направите“ би бил косвен начин да зададете един и същ тип въпроси.

Накратко, във всички онези случаи, в които е подчертана дума, е необходимо да се уточнява с наличието на тилда. Това правило за акцентуация прави възможно разграничаването на значенията и улеснява цялостното четене на текст. Пунктуационните знаци (? И ¡) и контекстът на съобщението ни предоставят необходимата информация, за да използваме правилно подчертания стрес.

Да не се бърка с диакритичен акцент

Някои думи имат един и същи правопис и могат да имат тилда или не в зависимост от значението им. Думата te е местоимение и в същото време е съществително, по-специално вид инфузия. И двете са написани абсолютно еднакво и за да ги разграничим, използваме тилда (например „чаят е много популярна напитка сред британците“ или „Казах ви да не го правите“).

Диакритичният акцент дава възможност за разграничаване на думи като все повече и повече, знам и знам, давам и на, ако и да, аз и аз и т.н. Ако вземем думата ту за референтна, тя може да има диакритичен акцент, ако е лично местоимение (кажете ми сами), но не е, ако е притежаващо прилагателно (куфарът ви се счупи).

Снимка 2. Мария Старус