Определение на Windows Desktop

През годините Windows е разработила многобройни стилове на работния плот, които са се развили в сложност с течение на времето. Работният плот на Windows дава възможност на потребителите да пренареждат прозорците чрез плъзгане и пускане. С него мишката или клавиатурата се използват за придвижване, пренареждане и подреждане на видимите елементи. Ако считаме, че работният плот на Windows е основата на всяка операция, която искаме да извършим на компютъра, ще разберем неговата важност и в същото време необходимостта той да бъде проста, достъпна и ефективна система, която ни позволява да постигнем най-добрите резултати. Подробно анализираме тези аспекти, които обобщаваме.

Въпреки че в момента говорят „свой собствен език“, първите графични среди на компютърните операционни системи се стремяха да бъдат метафора за това, което намираме на офис масата, на бюрото. Следователно говорим за „настолен компютър“ (настолен компютър), а този, който стана по-известен, е Windows.

Той действа като основна точка на активността на потребителя.

Именно на работния плот се показват прозорците на приложенията с всичките им съответни елементи и в които можем да ги управляваме и поръчваме с операции като минимизиране, максимизиране или промяна на размера им.

Освен че съдържа прозорците на приложенията, работният плот съдържа и други елементи, които помагат при ежедневната работа с операционната система.

Такъв е случаят с лентата на задачите, елемент, който ви позволява да управлявате отворените прозорци в системата, в допълнение към това, че съдържа други елементи, като например бутона Start (от Windows 95), часовника, иконите за бърз достъп и резидентни драйвери и програми.

На работния плот можем също да поставим икони, съответстващи на преки пътища към програми, файлове, папки или единици за съхранение, в допълнение към самите файлове и папки, тоест не преки пътища, а директно съдържанието.

По-модерни са елементи като джаджи, които са малки приложения, които показват съдържание на един и същ десктоп, така че да можем да имаме информация, без да се налага да отваряме приложението.

Най-видимият и най-персонализираният елемент на работния плот е фоновият тапет, известният „фон на работния плот“, с който можем да променим цвета и да персонализираме със снимка.

Има цели библиотеки, посветени на изображения от всякакъв вид и които обхващат всички жанрове и които можем да използваме като фон на работния плот, дори да го персонализираме с изображение, направено от нас самите, било то снимка или рисунка, направена от свободна ръка и след това дигитализирана.

Този елемент, фоновото изображение, е най-видимият, видим и обозначава персонализацията на работния плот, въпреки че можем да играем с повече елементи в този аспект на персонализация, като например цветната схема на прозорците и техните елементи, т.е. шрифт и размер на шрифта.

В исторически план работният плот на Windows използва шрифтовете на класическата Mac OS, която Microsoft „копира“.

Въпреки че всъщност терминът „копиране“, в изчислителната техника, е размито понятие, защото човек никога не знае къде свършва вдъхновението и копирането започва чисто и просто.

От Windows 1.0 до 3.1 / 3.11, работният плот не предлагаше прекомерна функционалност, нещо, което се промени с идването на Windows 95.

Разликата е, че до Windows 3.1 / 3.11 това не беше операционна система, а Windows среда, монтирана на 16-битова операционна система, която беше MS-DOS. Windows 95 се превърна в операционна система с всички закони, в допълнение към преминаването към 32 бита (въпреки че в първоначалните версии все още имаше 16-битов код).

Графичната среда направи качествен скок между тези две версии, придобивайки функционалност на работния плот в Windows 95 и по-големи възможности за персонализиране.

В Windows 98 Microsoft опита една интересна, но не успешна концепция: активният работен плот.

Това се състоеше в възможността да се включи във фона на работния плот (и независимо от изображението или цвета, който показва) една или повече вмъкнати уеб страници, така че те да бъдат актуализирани.

Така че бихме могли да конфигурираме страници с новини, за да виждаме най-новото, точно когато влязохме в системата.

С по-голям късмет Microsoft тества и интеграцията на своя уеб браузър Internet Explorer в графичния интерфейс на операционната система, а с нея и интеграцията му и на работния плот.

Но това, което имаше технически успех и късмет за приемането на потребителите, той загуби в съда.

Всички съвременни операционни системи с графичен интерфейс за компютри имат по един или друг начин десктоп, независимо от техните специфични функционалности, начин на работа и външен вид. Тези, които се отърват от използването на тази метафора, са нейните версии за мобилни устройства, включително Windows 10 в нейната версия за смартфони и таблети.

Когато обаче свържем едно от тези мобилни устройства към външен монитор, ако имаме функционалност на Continuum, графичният интерфейс става същия работен плот като операционната система за десктоп.

По подобен начин някои устройства с Android също се стремят да трансформират интерфейса си в метафора за десктоп. И това е, че в продължение на много години, откакто Xerox го измисли, Стив Джобс го „открадна“ (с разрешение от предишните) за Apple, а Microsoft беше „вдъхновен“ от него (или за мнозина го копира), метафората на десктопът е все още с нас и с голяма жизненост.