Определение на силогизма
Пример за класически силогизъм е следният:
1) всички мъже са смъртни,
2) Аристотел е човек и
3) тогава Аристотел е смъртен (в този пример основният термин ще бъде смъртен, второстепенният термин ще бъде Аристотел и средният термин ще бъде човек).
Трябва да се каже, че не целият силогизъм по силата на истинността е непременно истина, но за да бъде валиден, той трябва да спазва определени правила, по-специално осем.
Силогизмите са създадени преди 2500 години от Аристотел като част от логиката. Основната му идея е да извлече или извлече заключение от две предпоставки и за това трябва да се спазват редица правила за изводи.
Правила за извеждане на силогизъм
- Първото правило се отнася до броя на термините, които винаги трябва да са три. Всяко изменение на това правило би създало заблуда, тоест неверни разсъждения с появата на истината.
- Второто правило посочва, че средният срок не трябва да бъде част от заключението.
- Третото потвърждава, че средният срок трябва да бъде разпределен в поне едно от помещенията.
- Според четвъртото правило средният срок трябва да бъде в неговото универсално разширение в поне едно от помещенията.
- Петото правило гласи, че от две отрицателни предпоставки е невъзможно да се получи някакъв вид заключение.
- Шестият казва, че от две положителни предпоставки не е възможно да се направи отрицателен извод.
- Според седмото правило, ако една предпоставка е конкретна, това означава, че заключението също ще бъде така, а от друга страна, ако една предпоставка е отрицателна, заключението ще бъде също толкова отрицателно.
- Осмото и последно правило поддържа, че от две конкретни предпоставки е невъзможно да се стигне до заключение.
Силогизмът присъства в нашите умствени схеми и в математиката
В ежедневието използваме, съзнателно или не, тази логическа структура. Силогизмите помагат да се мисли с логически критерий. Все пак именно в математиката се използват най-много. В този смисъл математическите разсъждения и доказателства се основават на правилата на силогизмите.