Определение на резонанса
Химически резонанс
Този метод позволява да се установи как молекулата може да бъде стабилизирана чрез делокализация на нейните електрони, което позволява по-близко приближение до нейната реална структура, тъй като много пъти една структура на Луис не успява да опише адекватно молекулата, така че се счита, че структурата на молекула може да бъде представена от сместа на всички възможни структури на Люис, а не като равновесие между тях.
При изготвяне на органичните съединения, които представляват резонансни хибриди, не е възможно в даден момент да се определи броят на електроните на някои от атомите, което води до факта, че тези съединения заслужават специална номенклатура, която се състои в затваряне на всички резонансни структури в скоби.
Счита се, че колкото по-голям е броят връзки, толкова по-голяма стабилност ще има резонансната молекула, стабилността също е свързана с енергията на молекулата и заряда, като е по-стабилна тази с отрицателния заряд в най-електронегативния атом.
Две молекули, които са ясни примери за резонанс, са озонът и бензолът.
Физически резонанс
Резонансът от гледна точка на физиката е явление, което се случва, когато външна сила е в състояние да вибрира със същата честота като определен обект, причинявайки я да вибрира, увеличавайки амплитудата на своето движение, което ще доведе до определен ефект.
Това е явление, което се среща ежедневно, без много пъти да го осъзнаваме. Едно от основните приложения на резонанса е настройката в радиостанциите, което се постига, когато приемният апарат навлиза на същата честота като сигнал, излъчван от станцията.
Други явления, за които се прилага принципът на резонанса, са в дизайна на струнните инструменти, в микровълновите фурни и дори в безжичното електрическо предаване, открито от Tesla.