Според тяхната интонация думите имат следната класификация: остър, плосък и есдуюлас. Острите думи са тези, при които последната сричка се произнася най-силно в гласа. С други думи, острите думи са тези, които имат по-голяма интензивност в последната сричка (наричана още тонична сричка).

Някои примери за остри думи биха били следните: калмари, истина, диван, по-късно, безсмъртен, часовник ... Във всички тях тоничната сричка (или сричката, където е поставен акцентът) е последна. Ако обаче разгледаме вече посочените примери, има някои думи с ортографски акцент или тилда (диван и след) и други без него (калмари, истина, безсмъртни и часовник). Всички те са остри думи, но само някои имат акценти или ортографски акценти.

И според правописните правила острите думи имат тилда, ако завършат на гласна, в n или s

Това е общото правило за акцентиране на остри думи, въпреки че има редица изключения: едносрични думи (слънце, гел, мир ... стига да нямат двойно значение, както в случая с да / да, т.е. se / se, más / mas ...), острите завършват на n или s, които са предшествани от друг съгласен, като роботи и балети, а напоените думи, завършващи на y, като соя или фланелка.

Граматиката е знанието, което изучава един език

Тя има различни клонове: морфология, фонология, синтаксис и др. Идеята на граматиката е да установи разбиране за всеки елемент или аспект, който съставя език. Думите могат да бъдат изучавани от различни гледни точки. Една от тях е анализът на частите, които ги съставят, сричките. На прост език може да се каже, че сричка е цялостно парче от дума.

Важно е да посочим по отношение на акцентуацията, че е много уместно, когато става въпрос за правилното декодиране на съобщенията, независимо дали са писмени или устни, тъй като много думи са написани със същите символи, но с акцентуация в различни срички тоник, може да доведе до грешки в тълкуването на съобщението, ако то не бъде спазено на мястото, където трябва да отиде, тоест ще се изрази нещо съвсем различно от желаното, отстъпвайки на комуникативна трудност.

Когато говорим, не осъзнаваме интонацията на думите

Правим го по естествен начин. Изследването на граматиката обаче ни напомня, че интензитетът в гласа да се каже всяка дума има своето значение. Всъщност, когато четем нова дума, която не сме чували досега, една от нейните трудности е да знаем как да я произнесем, тоест коя сричка на думата трябва да се каже с по-голяма сила. Нека дадем два конкретни примера, думите лунен и балкон. И двете са остри. Какво става, ако сложим интензитета на гласа на предпоследната сричка? Отговорът е прост: не бихме били разбрани от другите, те биха помислили, че сме чужденци и не се произнасяме правилно или ще ни смятат за невежи.

Остра дума може да се нарече окситон, но това име не е много често в нашия език, тъй като най-широко се използва думата остър.

По отношение на останалите думи трябва да споменем, че в допълнение към острите думи можем да намерим в нашия език сериозните думи ( акцентуацията е поставена на предпоследната сричка), думите esdrújulas (тук става въпрос за предпериодния) и думите supersdrújulas (акцентът е поставен в предишната към предпоследната сричка или след предпечатна).