Какво е Flashback и Racconto
Анализ на обратната връзка
Този английски термин има две различни части: светкавица и гръб. Първият показва, че нещо се появява и изчезва, а вторият се отнася към миналото. Следователно това е завръщане към по-ранно време. Целта на тази техника е много разнообразна: да разбере по-добре историята на героя, да промени хронологичния ред за задълбочаване в историята или да предостави подходящи улики, така че зрителят да разбере по-добре събитията, които ще се случат в бъдеще.
В тази повествователна техника има моментно прекъсване, за да скочи в миналото. При светкавицата прекъсването идва бързо и внезапно и след това разказът продължава, описвайки настоящия момент. Този ресурс е чест в онези сцени, в които герой за момент помни един епизод от миналото си и след това продължава разказа. В света на литературата терминът аналепсис се използва за изразяване на същата идея.
Независимо от използвания термин, ретроспективният разказ е често срещан ресурс в киното, но и в романа, телевизионните сериали, комиксите или в театъра. Фокусирайки се върху света на киното, има изобилие от примери за тази ретроспективна модалност: „Кръстникът“, „Матрицата“ или „Резервоарните кучета“. Ако в кинематографската история временният скок е ориентиран към бъдещето, техниката е известна като flashforward.
Анализиране на раконто
Този ресурс възстановява и предишен епизод или опит, но в този случай не се прави внезапно, а по по-лежерен начин. По този начин, раконто е дълга ретроспектива, която ни позволява да разкажем нещо по-подробно.
След повествователните скоби историята се възвръща отново в настоящия момент. Този ресурс в телевизионна поредица може да продължи една или повече глави.
Във филма "Титаник" се използва тази техника, тъй като филмът започва със стара жена, която се връща на мястото, където корабът потъва и в този момент историята започва.
В литературата ясен пример за раконто е този, представен в романа „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес.
Снимки от Fotolia: Sudok1 / Sangoiri
