Определение на трудовото законодателство

Норми, които регулират трудовите отношения и всичко присъщо на работата и нейните извънредни ситуации

Трудовото законодателство е сравнително млад отрасъл на правото в сравнение с други отрасли, тъй като се появи едва през 20 век след много години на протести и искания от страна на работещите сектори, които поискаха по-добри условия на труд, стабилност и сигурност.

Не можем да пренебрегнем, че индустриалната революция имаше много общо с развитието на тези закони, защото, разбира се, появата на машини създаде различни проблеми между служителите и работодателите, които никога не могат да бъдат решени в полза на служителите, особено когато става въпрос за на трудовите права, засегнати, тъй като нямаше регламент, който да определя правата и задълженията, които всяка страна има във взаимоотношенията работник-работодател.

Понастоящем всички работни места се подчиняват на условията, посочени в трудовия договор, подписан от служителя и неговия работодател, включително продължителността на работния ден, функциите, които ще изпълнява служителят, възнаграждението, което ще получи, сред основните.

Междувременно трудовото законодателство ще се съдържа в устава на работниците, при което всяко от условията, които трябва да бъдат изпълнени и спазени от работника, работодателя и държавата, което също има своята роля в това, особено в това, което съответства да се гарантира, че тези разпоредби са спазени последователно и когато не се предлагат гаранции и помощ, така че работникът или работодателят да може да поиска това.

Уместността, която служителите и работодателите знаят и спазват тези разпоредби

Трудовото законодателство е изключително важно и на работниците винаги се препоръчва да го знаят, за да могат да искат дължимите си задължения, но и да знаят какви са задълженията им към тези, които ги наемат.

Трудовото право разграничава две инстанции: индивидуално право и колективно право.

Докато първото представлява всичко, което има общо с конкретните права на служителя или работника, например, броя часове, минималната заплата, възможните лицензи и т.н., колективният закон има общо с цифрата на съюз.

Съюзът се очертава като асоциация, която следи за правата на работниците и правото на стачка

Съюзът е социална организация, която възниква в защита на правата на работниците в определен отрасъл или работна зона и днес се счита за право на работниците да се обединяват в един от тези съюзи, за да се видят правата им изпълнени.

Наред с фигурата на съюза, в колективното трудово право се установява и стачката или протеста.

Когато работник или неговият синдикат не са съгласни с условията на труд, например с полученото възнаграждение или с някаква друга ситуация, като липсата на сигурност на работното място, те могат да стачкуват, което се състои в прекратяване на работната дейност за период от време, който гилдията ще реши.

Много пъти тя е придружена от мобилизация към министерствата или трудовите секретари с мисията да предяви иска пред властите на страната и да го направи видим.

Познаването на трудовото законодателство помага на работника да иска правата си в случай, че те не са изпълнени.

В този смисъл той установява някои много важни елементи при започване на трудово правоотношение: необходимостта то да бъде доброволно (тоест нито една от страните не може да бъде принудена да поддържа тази връзка, както се случва от например с нелегални, робски или подчинени форми на работа), възнаградими (което се отнася до факта, че за определен вид дейност работникът трябва да бъде възнаграден по някакъв начин с плащане), зависим (установявайки това неразривна връзка между двете страни, взаимоотношенията, които правят работника зависи от работодателя да получи плащане, а работодателят зависи от работника да получи плод или резултат от действието си).

Забрана на детския труд и всякакъв друг въпрос, който заплашва стабилността и вдовицата на работника

Трябва да кажем, че има форми на работа, които са абсолютно забранени и за всеки случай са наказуеми в трудовото законодателство, въпреки че, за съжаление, те не са успели трайно да се изкоренят от света, такъв е случаят с детския труд, несигурните условия на труд, някои работници са подложени и дните, които надхвърлят осем часа ежедневна работа.

В неразвитите страни детският труд е много настояща и болезнена реалност, защото вместо да играят или учат в училище, децата работят, за да издържат и да помагат на хипер бедните си семейства.

В този конкретен случай държавите трябва да се справят с тези причини, за да изкоренят детския труд, като бедността.