Определение на фотографията
Историята на тази технология има различни справки, които придружават изучаването на различните техники, довели до това, което днес обикновено наричаме фотография, но което първоначално се нарича дагеротип.
От една страна, фотографията има пряко научно предназначение, доколкото нейните безкрайни възможности позволяват изучаването на обекти, които трудно могат да бъдат анализирани по един и същи начин с просто око и в един миг. Например, има въздушна или орбитална фотография за заснемане на изображения на земната повърхност. По същия начин инфрачервената или ултравиолетовата фотография допринася за изучаването на изображения, които не могат да бъдат заснети от човешки поглед. В този смисъл термичните фотографии са ясен практически пример, който също допринася за диференцирането на различни характеристики на околната среда.
По същия начин микрофотографията представлява страхотен инструмент за диагностика в здравните науки. Много афекти и заболявания на най-разнообразните натури (туморни, възпалителни, инфекциозни, автоимунни) могат да бъдат потвърдени само чрез микроскопична оценка, със специални петна, които се намират на снимката . Този ресурс позволи подобряването на цяла специалност (патологична анатомия), раждането на нова медицинска наука (телепатология) и оптимизирането на съдебната медицина.
По същия начин диагностиката на изображенията е била революция, в която фотографията играе релевантна роля. Би било невъзможно да се възприеме компютърна томография или магнитен резонанс без аналогова или цифрова фотография като подкрепящи съюзници за професионална практика и за медико-правно презастраховане.
Но фотографията има и чисто художествена и естетическа страна, която разбира заснемането на образи като запазването на един-единствен момент от съчетанието на различни елементи като рамкиране, композиция, осветление и други. Дори с включването на цифровата фотография се създаде нова ера в производството на изображения, която не само позволява по-сложни методи за заснемане, но и широки възможности за редактиране и усъвършенстване, след като снимката бъде съхранена. По този начин фотографското изкуство е безспорен компонент на редактирането на изображения, в откровен растеж днес с разпространението на цифровите медии. Има дори семинари, изложби и дори конгреси на разположение във връзка с тази сравнително скорошна форма на художествена дейност, придобила популярност през годините.
От друга страна, различните приложения на фотографията на социално ниво я включват в други дисциплини, като например журналистика. В историята на тази практика фотографията е голям съюзник в истинското възпроизвеждане на исторически и журналистически събития, служейки като източник на информация, а също и като огромно допълнение към емоционалното въздействие. На практика е невъзможно да се мисли съвременната журналистика без подкрепата на фотографията като основен ресурс. Въпреки факта, че Интернет е породил широк спектър на достъпност до други аудиовизуални медии, сред които се откроява видео с многобройните му формати, фотографията все още е метод, който е ненадминат в журналистическата практика.
В този смисъл социалните мрежи позволяват растежа на фотографията в целия й блясък, като допринасят за бързото разпространение („вирализация“) на изображения сред приятели и познати. Мрежи като Facebook или Twitter са кардинални двигатели, така че фотографията продължава да бъде един от технологичните параметри, променили живота на човечеството през последните десетилетия.
И накрая, фотографията изпълнява и подчертана емоционална роля, тъй като представлява начин да запомните събития от миналото, които са отразени в осезаеми или дигитални медии за спомен. Тази променлива е особено полезна за стимулиране на паметта при хора с трудности в тази функция или просто за забавление с приятели и семейство.