По искане на лингвистиката Diglosia обозначава съвместното съществуване на два или повече различни езика, които имат различен обхват на употреба, в един и същ географски район . Един от тези езици притежава това, което бихме могли да наречем престижен статус, тъй като това е езикът на официалната употреба, докато другият ще изглежда по-нисък от социалните ситуации. Ако има три или повече езика, ще се говори за мултиглосия или полиглосия .

Всъщност за диглосия може да се говори, когато в дадена държава съществува конкретната употреба на официален език и друг алтернативен език, който ще бъде използван в определени области, например първият, който е най-формалният, ще бъде използван в тези контексти. в които преобладават формалността и разстоянието, докато другият, алтернативен и със сравнително ниско разнообразие по отношение на първия, ще бъде използван най-вече в неофициален контекст.

Трябва да се отбележи, че в ситуация на диглосия, като гореспоменатата, се оказва неправилно и дори нелепо да се използват взаимно и двете варианти, тъй като първият може да бъде официално научен в академичен контекст, докато по-малко формалният, обикновено, се придобива като майчин език.

Някои въпроси, които помагат за по-нататъшното разграничаване на двата езика, показват, че официалното разнообразие има граматически категории, които изглеждат намалени или директно изчезват при не толкова формалния вариант; първият има културен, специализиран, технически, стандартизиран лексикон, като следствие от изработването на граматики, речници, правописни норми, наличието на литературно тяло, от друга страна, във втория няма такъв културен лексикон, той има речник и израз на популярна и семейна среда и няма стандартизация, още по-малко литературно наследство.

Примери за диглосия са френски и хаитянски креолски в Хаити, и немски с швейцарски немски, точно в Швейцария .