Определение на частен договор

Договор е споразумение между две страни. В документ се обясняват условията, клаузите и данните, за които и двете страни са се договорили предварително. В случай на покупка на стока се появява и цената. Накрая документът се подписва от засегнатите и по този начин те изразяват съгласието си.

Концепцията за договор е широка и всъщност има няколко начина: едностранна, обременителна, двустранна ... Всяка модалност се отнася до отговорността на едната или двете страни. В ежедневната дейност има голямо разнообразие от договори: ипотека, продажба и покупка, брак и дълъг и т.н.

Законът обмисля възможността за частен договор. Състои се от две лица, изразяващи характеристиките на споразумението в документ. Публичната администрация не се намесва в частния договор; например чрез фигурата на нотариуса. Частният договор има пълна правна валидност и неговото нарушение може да доведе до правен конфликт, който трябва да бъде разрешен в съдилищата. Правните специалисти обаче препоръчват в някои случаи като продажба и закупуване на жилище частното споразумение да бъде потвърдено в публичен акт. На юридически език би било казано, че частният договор трябва да бъде повишен до обществен ранг. По този начин валидността му е по-голяма и най-вече страните са защитени от евентуален правен проблем или измама, тъй като нотариус е потвърдил правната корекция на договорените условия.

Важно е клаузите да не се появяват извън закона в частен договор, защото ако това беше, то би се считало за незаконно и следователно за невалидно.

Правилната професионална консултация силно се препоръчва при подписване на частен договор, тъй като намеренията на договарящите се страни може да са добри, но без достатъчно познаване на закона. Друг от потенциалните проблеми на частните договори е тяхното тълкуване, така че не трябва да има неясноти, водещи до бъдещи конфликти.

Обикновено законът изисква някои договори да се пишат, тъй като не бива да се забравя, че договорът може да бъде, въпреки че е много рядък, устен.

Частните договори се считат за неформални по закон, тъй като законът не изисква те да имат определена схема или формат, какъвто е случаят с официалните договори.

В заключение, частният договор е напълно легален документ, той принуждава страните да поемат договорената си отговорност и е препоръчително той да стане обществен договор.