Когато заемът е поискан от финансова институция за някаква цел, той изисква някакъв вид гаранция, тоест някаква подкрепа, за да задоволи връщането на парите. По този начин, кредитополучателят (лицето, което получава парите) трябва да предложи някакво доказателство, което служи като гаранция за лицето, което отпуска заема (например списък на месечната му заплата или ипотеката върху къщата, наред с други). Тези видове изисквания действат като гаранция за плащане. В повечето финансови операции за получаване на кредит се използва обезпечение или лична гаранция и двете са част от обща концепция, кредитната гаранция.

Реална гаранция

Той е такъв, при който длъжникът предлага като обезпечение собственото си имущество или това на друго лице, за да получи кредит. Има няколко вида обезпечение, като залогът и ипотеката са най-често срещаните. Залогът е форма на договор, чрез който длъжникът предлага на кредитора си движим актив за предоставяне на кредитна гаранция и посоченият актив трябва да бъде върнат, когато изтича договореното задължение. Ипотеката се прилага върху някакво имущество на длъжника или трето лице по такъв начин, че кредиторът е бенефициент на посоченото имущество. И двете реални гаранции са разработени в закон за ипотеката. Реалната гаранция е обективна, тъй като се основава на осезаемо и конкретно благо.

Произходът на реалните гаранции идва от римското право, в което вече е била предвидена някаква правна процедура за изпълнение на договорените задължения (например fiducia или pignus).

Лична гаранция

Нарича се лична гаранция, защото не се взема предвид конкретен актив, който работи като гаранция за плащане. При този вид гаранция е релевантно лицето, което частно предлага гаранция, че ще изпълни отговорност (например връщането на заем).

Личната гаранция е субективна, тъй като не е свързана с нищо конкретно, а с ангажираност на човек към друго лице или образувание (например ангажимент за изплащане на ипотечните плащания). В някои случаи обаче личната гаранция се подсилва от поръчител по такъв начин, че ако длъжникът не изпълни задълженията си, поръчителят ще трябва да поеме ангажимента на длъжника със своите активи.

Заемите, основани на лични гаранции, се основават на собствената платежоспособност на длъжника, така че тези видове заеми не са свързани с ипотека или друг вид гаранция. Притежателят на заем с лична гаранция може да бъде физическо лице или юридическо лице (например дружество с ограничена отговорност). От друга страна, може да има и обстоятелство за двама притежатели и в този случай личната гаранция би могла да бъде от два вида: солидарност (този, който заема парите, може да иска от всеки от притежателите) или съвместно (всеки притежател би отговорил чрез една част).

Снимки: iStock - Szepy / rottoro