При ежедневната употреба на език използваме безброй любопитни изрази и е полезно да знаем автентичното му значение, както и историческия му произход.

В конкретния случай изкупителна жертва е човек, който поема отговорност за нещо, което не е направил. По този начин, когато възникне ситуация, в която има виновник за някои факти, но не се знае кой точно е той, някой решава да измисли човек, така че, използвайки друг общ израз, „накарайте го да плати патицата“ (дори бихте могли да кажете „таксувайте го совата "и други изрази със същото значение). Който става изкупителна жертва, обикновено е жертва на някаква измама от някой, който умело го прави отговорен за дадено действие, дори и да не е правилно. С тази стратегия истинският виновник за някои събития се отърва от възможно наказание.

В ежедневието обикновено се казва, че трябва да търсите изкупителна жертва. Може също така да се случи някой, който да се окаже виновен за нещо, да каже „Аз съм изкупителят“, за да намекне, че има заговор срещу него.

Исторически произход

Един от най-важните празници на еврейската религия е Денят на изкуплението, празник, насочен към пречистване на греховете. В този контекст евреите са жертвали две кози: едната е жертвана като символ на еврейското умилостивение, а втората е жертва, което предполага, че носи злини или грешки на хората. Втората жертва се нарича „изкупителна жертва“ и този старозаветен израз става популярен и се приема в разговорна употреба.

За юдаизма Денят на изкуплението е известен като Йом Кипур и целта на това тържество е истинското покаяние на вярващия, за да се примири с Бога.

Изрази и думи, свързани с религиозната традиция

В латиноамериканските страни религиозната традиция (и еврейска, и особено католическа) е много присъстваща на езика. Всъщност на испански език използваме изрази, чийто произход се намира в Евангелията. Някои от тях си струва да се споменат: да плачеш като Магдалина, да си ексе хомо, да загубиш оремуса, да проповядваш в пустинята, да си нещо като макабеец или да се върнеш на блудния син. Всеки от тях има библейски произход, но се използва в контексти, които нямат нищо общо с религиозните въпроси.

Освен някои много специфични изрази, не бива да се забравя, че много думи първоначално се свързват с някакъв аспект на религията (ерес, екзорсизъм, изход, преданост, сакрално, догма и дълги прочее). Следователно може да се потвърди, че нашата култура и езикът ни са импрегнирани с религиозност.

Снимка: iStock - Мартин Димитров