Определение за самодостатъчност

Когато говорим за самодостатъчност около общество или общност, обикновено говорим за това как тази група хора може да се снабди с най-важните елементи за своето оцеляване. Следователно, самодостатъчните общности са тези, които не изискват продукти или стоки, които не могат да осъществят самостоятелно, за които се разбира, че са общности, които не прибягват до търговия или други видове обмен, по-характерни за големите индустриализирани общества. Самодостатъчните общности (каквито са били общностите от Средновековието в Европа или както днес има много в различни части на света) са по-скоро малки общности, които не прибягват до използването на технологични или изкуствени елементи, а остават в по-голям контакт с природата, получавайки от нея всичко необходимо за съществуване.

Концепцията за самодостатъчност обаче е не само социално понятие, но може да бъде разбрана и на индивидуално ниво, за да се отнася до характера и силата на човек. В този смисъл, когато говорим за самодостатъчност на индивидуално ниво, посочваме, че човекът, който го демонстрира, е човек, който може да използва себе си за напредък в живота, например да бъде самоук или да усвоява различни знания от себе си, управлявайки се с нея собствени средства да живеят независимо или да полагат различни усилия, свързани с избягване на конфликти или препятствия поотделно и без да се прибягва до помощта на другите.