Определение за релевантност

Уместността е качеството на нещо (факт или няколко думи), когато е свързано с обща ситуация. Има значение, ако конкретно предложение е свързано с обсъжданата тема. Обратно, предложението не е от значение, ако не е свързано с общия контекст.

В хода на процеса има доказателства, които са валидни, полезни и свързани с причината за делото. Вместо това съдиите отхвърлят някои доказателства, тъй като считат, че те не са уместни и нямат валидност, тъй като те нарушават правните норми, които трябва да се следват в процеса.

Да потвърдим, че дадено действие има значение е първоначално да се приеме, че е подходящо и правилно. Идеята за уместност предполага адекватност на фактите. Има връзка между конкретното и общото.

Да се ​​счита, че дадено становище е уместно, означава да се признае, че е валидно, тъй като има някаква подходяща характеристика. По този начин, нещо може да бъде уместно, защото се вписва добре в дадена ситуация и в същото време да не бъде подкрепено от други хора. Да предположим, че човек е на среща в квартал, за да излезе с идеи, които ще подобрят чистотата на общността. Този човек поставя нов график за почистване. Вашият принос е напълно актуален. Тогава съседите гласуват и отхвърлят идеята за промяна на графика. Този пример показва, че уместността е просто формално изискване. Това е идея, предложение или тест, което отговаря на необходимо условие: има съгласуваност с момента и темата, която се третира.

Ако някой каже нещо неподходящо и неподходящо, може да се счита за нецелесъобразен. Неувереността е провокация, малко учтиво и уважително поведение.

Уместността и невзрачността биха били съответно валидни и невалидни синоними. Трябва да се разбираме взаимно в комуникацията си и е необходимо да се установят определени правила, за да бъде разбирането ефективно. В някои социални условия (срещи, процеси, дебати ...) е необходимо да се установи процедура за действие. Това е начин да се избегне разстройство на участието. В тези контексти често има отговорни хора, които наблюдават спазването. Те са тези, които определят кое е уместно и кое не. Те действат като арбитри, така че съответните разпоредби да се спазват при разработването на акт.