Определение за овластяване

Концепцията за овластяване може да се намери в два съвсем различни случая по отношение на нейното значение. Един от двата случая е, когато говорим, абстрактно, за оправомощаването, че едно нещо, човек или ситуация може да означава характеристики, които вече притежава, например когато се казва, че връзка между двама души може да служи за овластяване на вече съществуващи атрибути. Вторият случай, в който е много често да се използва думата овластяване, е този, който е свързан с областта на математиката, когато говорим за числа или цифри, които са издигнати до силите и които след това попадат под въздействието на феномена на овластяване.

За да разберем по-добре всеки от споменатите случаи, можем да кажем, че овластяването, разбрано в абстрактния смисъл, е действие, което предизвиква задълбочаване на качеството или характеристиката на даден човек, предмет, ситуация, подчертано, така че да се откроява още повече. Така например, много срамежлив човек може да види, че срамежливостта се засилва от конкретни ситуации: когато се извежда от обществото. Тази идея за овластяване е много често срещана на работното място, тъй като често се стреми да повиши полезните качества на служителите за подобряване на резултатите и ефективността, която имат по задачите си.

Другото значение на думата овластяване е това, което е свързано с математическото явление, при което числото x се издига до мощност x и така става друго по-голямо число. Ясно е, че овластяването в математиката включва и идеята да се даде по-голяма стойност или по-голяма сила на нещо, което вече съществува, в случая конкретно число или число. Най-простата операция на потенцииране се случва, когато числото x е естествено, в този случай силата, до която е повдигната, ще бъде умножението на същата му стойност толкова пъти, колкото мощността показва. По този начин, 3 квадрат ще бъде три умножени два пъти по себе си. По-конкретно, феноменът на овластяване в математиката ни казва за две цифри: основата (числото, което трябва да се умножи) и експонентата (силата или броя пъти, в които базата трябва да се умножи сама).

Свързани Статии