Определение за международна търговия

Действие за покупка и продажба извън границите на държавата, към която принадлежи и която обикновено изисква плащане на мито

Посочената размяна се състои от покупка и продажба на стоки, услуги или продукти, наред с други, и за които трябва да се заплати мито, или за износ, или за внос, според случая.

Трябва да се отбележи, че се оказва неравностойно условие страната, която иска да установи икономически отношения извън своите граници, да има това, което е известно в търговската област като отворена икономика.

Сега, за да защитят своите икономики, но в същото време да не се затварят търговски пред света, страните, а също и регионите като блокове са решили да премахнат гореспоменатите митнически данъци и вместо това са установили общи тарифи, за да позволят на свободно движение на стоки и продукти, за икономическо запазване и укрепване на себе си във връзка с пряката му конкуренция.

Как мина тази търговия с времето

Търговската практика между страните не е нещо от тези времена, много по-малко, тъй като в най-отдалечените времена различните нации го упражняват и въпреки че в някои моменти той е бил по-малко интензивен, отколкото днес винаги е присъствал.

От древни времена търговията между страните е била много активна, междувременно е претърпяла спад през Средновековието, възобновявайки се значително след откриването на Америка, тъй като Европа ще използва новите си колониални пазари, за да се разшири и да расте икономически.

Парадигматичен случай беше справедливо демонстриран от испанските колонии в Америка, които също решиха да извикат свобода по отношение на Испания поради икономическа кауза, като се забрани, че им е забранено да упражняват търговски обмен с други нации, освен самата нея.

Ограничението беше много тежко, обаче много търговци решиха да отворят нелегална площадка с други страни, например Англия, която осигури по-добри условия и икономическа възвращаемост.

Освен това политическата независимост донесе икономическата ръка и вече свободните нации по отношение на Испания успяха да установят свои собствени търговски закони и да търгуват с когото искат.

От втората част на миналия век, а след това постепенно, докато достигнат максималния си израз през деветдесетте години, нациите започнаха да демонстрират феноменално отваряне на своите икономики към екстериора.

Например, понастоящем практически никоя икономика не оставя без внимание какво се случва с друг, който се е намирал от другата страна на планетата и това е точно поради взаимовръзката между пазарите.

Либерализъм срещу протекционизъм

Има различни икономически теории, които се занимават с този вид търговия, докато една от най-разпространените е тази на шотландския икономист Адам Смит .

Според Смит продуктите трябва да се произвеждат в онези страни, в които разходите за производството им са най-ниски и оттам те биха били изнесени в останалия свят.

Поради тази причина Смит беше твърд защитник на свободата на търговията, защото вярваше, че само от този модел растежът и развитието ще бъдат правдоподобни.

Междувременно за Смит предимството биха били тези страни, които са способни да произвеждат повече, инвестирайки по-малко производствени фактори.

По този начин производствените разходи също биха били по-ниски.

Изправени пред тази позиция, ние откриваме протекционисткото предложение, че това, което прави, е да прилага наистина високи данъци върху вносни продукти, така че те да не могат да се конкурират с местната индустрия и по този начин да обезкуражат покупката им и да укрепят националната индустрия.

Направете чужди продукти по-скъпи, така че потребителят да трябва да избере да купува местни продукти, тъй като те са по-евтини.

Като цяло страните решават да прилагат този вид защита в ситуации на икономическа криза.

Една от големите разлики между тези два антагонистични модела е, че при либерализма цените се определят свободно от пазарно търсене и предлагане, докато при протекционизма именно намесата на държавата на всички нива установява регулиране и ограничения. Например, той установява максимални цени на местния пазар и посочените тарифи за внос.

Заслужава да се спомене, че митническите тарифи, които традиционно се начисляват по най-добрия начин на този вид търговия, днес бяха премахнати от много нации и регионални икономически блокове, следвайки законите, наложени от факта, че живеят в глобализиран свят, в което например е невъзможно този вид търговия да расте все повече и повече.

Например Европейската общност или Меркосур премахнаха тарифите за тези страни-членки и по този начин стоките се движат свободно, без да плащат никакви роялти.