Координираното изречение е вид сложно изречение, тоест тези, които се състоят от две или повече глаголни форми (тези, които имат само един глагол, са прости изречения).

Сред сложните изречения има три типа: координирани, подчинени и съпоставени.

Координираните изречения са тези, че частите, които го образуват, имат същото синтактично ниво. С други думи, всяко предложение е независимо и не зависи едно от друго. По този начин всяко предложение или част от изречението има смисъл самостоятелно. Това обстоятелство е изключено от координираните изречения и не се случва в случай на подчинени или съпоставени такива, при които има зависимост на зависимостта от предложенията, които са част от изречението.

Във всички координирани изречения има някои съюзни елементи, известни също като връзки. Най-известните частици или свързващи връзки са: и, или, нито, и, но, въпреки че, повече, обаче, и т.н.

Координирани класове за молитва

В зависимост от вида на връзката, която ги свързва или тяхното значение, тези изречения могат да бъдат разделени по следния начин: копулативни, дизюнктивни, рекламни, разпространителни и обяснителни.

- Съгласуващите изречения са тези, които изразяват сумата или обединението на две части, в положителен или отрицателен смисъл. Ако кажем „Моят приятел е висок и племенницата ми е висока“, това би било положителен съюз. Напротив, „нито моят приятел пее, нито леля ми танцува“ би бил пример за обединение в отрицателен смисъл.

- Съединителните изречения са тези с две или повече възможности. Пример за това е следният: „Или идвате тук, или е по-добре да отидете“.

- Състезателните изречения са тези, които проявяват противопоставяне по смисъла на предложенията, които ги формират и тяхната характерна връзка е, но. Нека дадем два прости примера: „Той обича да кара колело, но не може да го прави често“, „Искам да му пиша, но не мога да реша“ (в този случай Nexus е по-културна форма от но).

- Разпространителните изречения представляват непредвидено редуване („Някои идват, други си тръгват“ или „Ами иди с мен, недей да вървиш, ще си прекараш страхотно“).

- Обяснителните изречения са тези, в които едното предложение обяснява значението на другото. Ако кажем „Той стана късно, тоест не стана рано“, има част от изречението, която служи за изясняване на друга структура на изречението.