Благодарение на Чарлз Дарвин ние познаваме действащия механизъм на природата: Естествен подбор. Идеята е, че живото същество, което оцелява, е онова, което най-добре се адаптира към средата си. Сред животните някои са хищници (наричани още хищници), а други - плячка. Всички те си взаимодействат.

Основната характеристика на хищното животно е, че ловува, за да се храни. За целта използва най-добрите си качества, главно по-голямата си скорост и сила.

Животните са свързани помежду си в определено местообитание, образувайки хранителна верига. Пример може да бъде илюминация: тревата, най-гну и лъвът. Гнусът се храни с трева, а лъвът лови гну. В този случай лъвът е хищникът. Храни се с месото на своята плячка и по този начин поддържа баланса на екосистемата, в която живее. В този случай лъвът няма друг хищник, който да го заплашва. Има случаи, в които хищникът едновременно е плячка на друго животно. Например, пепелянка убива мишка и в същото време е убита от орел.

Хищното животно се храни с плячката си и те, за да го избегнат, са разработили, чрез естествен подбор, някакъв вид отбрана (токсични вещества или камуфлаж). Поради тази причина хищниците използват някои стратегии, за да бъдат по-ефективни. Всъщност някои ловуват в група, какъвто е случаят с хиените. Има случаи, като вълка, в който използваната техника е преследването на плячка. Тези видове механизми са в рамките на борбата за оцеляване.

Хищниците също имат заплаха, намесата на човека. Това може да се случи при няколко обстоятелства: за защита на домашните животни (вълкът е заплаха за стадата), при лов на едри бозайници (тигър, лъв или носорог) или постигане на по-голяма площ на обработваната земя. Поради тази причина големите хищници от животинското царство са застрашени от изчезване. Това положение вече е причинило изчезването на някои видове (тасманийския тигър или кваага, вид зебра). Списъкът с хищници с висок риск от изчезване е доста дълъг: иберийският рис, синята патица, бенгалският тигър, облачният леопард, австралийският див динго и др.

Ситуацията с висок риск от изчезване (особено сред хищниците) предизвиква реакция в групите, които защитават животните. Има асоциации, които се опитват да повишат осведомеността в обществото, така че да си сътрудничат за неговото опазване.