Глаголите, които използваме в писмена или устна комуникация, могат да се използват в единствено или множествено число. На испански има трима души за единствено число и трима за множествено число. По този начин граматическите лица в единствено число са аз, ти, той или тя и ние, ти, те или те за множествено число. Следователно граматическите лица се разпознават чрез лични местоимения.

Първият човек е този, който говори или действа. По този начин, ако кажа „говоря“, „пеем“, имам предвид първо лице единствено число и първо лице множествено число. Във втория човек алюзията се прави на индивид, различен от самия себе си, който може да е един човек или няколко, например „танцувате“ или „работите“. В третото лице местоимението, което той или тя се използва в единствено число, а те в множествено число, например "теглят" или "той се забавлява".

Неличностни форми на глаголи

Има глаголи, които не са свързани с граматично лице и са неолични форми на глагола, които са инфинитивът, герунът и причастието. Инфинитивът на испански има три възможни окончания, в ar, в er или в ir, като глаголът да обичам, глаголът да донесе или глаголът да напусне. Зародишът включва окончанието върви или отива, като обичащ, напускащ или напускащ.

Причастието завършва в адо или изчезнало, като любимо или излязло, но трябва да се има предвид, че някои причастици са неправилни, като поставени или видени. Тези три форми се наричат ​​неличностни, защото нямат лични местоимения.

Използването на първо и трето лице в литературни текстове

Когато е написан от първо лице, разказвачът казва нещо от личната си гледна точка. Така че, ако кажа „Видях как крадецът излиза от заведението и не можах да се загледам в лицето му“, разказвам факт, който ми се е случил и го пиша от първо лице, тъй като съм свидетел на нещо, което се е случило. Разказвачът от първо лице описва реалността от първо лице единствено число или аз или от множествено число от множествено число или от нас.

Когато пише в третото лице, разказвачът става всезнаещ, тоест знае цялата реалност на даден въпрос

Всезнаещ разказвач би казал, че „млад мъж слизаше по стълбите и изведнъж се подхлъзна и падна“. Разказвачът от трето лице описва нещо от него или нея в единствено число или те или те в множествено число.

Трябва да се отбележи, че фигурата на всезнаещия разказвач дори познава чувствата на героите, които описва. Разказването на трето лице може да се подходи и от гледна точка на обективен разказвач, тоест този, който наблюдава обективно това, което вижда извън историята, но не знае какво мислят или чувстват героите, които описва.

Снимки: Fotolia - aletia2011 / kurapatka