Епитетът е модалност на прилагателно, по-конкретно това е обяснително прилагателно. Както всяко друго прилагателно, епитетите са съгласни по род и число с съществителните, които придружават. От друга страна, тези обяснителни прилагателни обозначават качество, което вече е характерно за съществителното, тоест епитетът дава информация за нещо, което вече се съдържа в идеята за съществителното. Функцията на епитетите е да добавят емоционален компонент към съществителното по такъв начин, че да служат за подчертаване на неговото значение. Епитетите обикновено са част от поетичния език. Прилагателното обяснение е съществен елемент на комуникацията, тъй като значението на съществителното не варира и просто го допълва и подчертава.

По отношение на етимологията на думата епитетът идва от гръцкия, по-специално от думата епитет, което означава добавен или добавен.

Конкретни примери на изречения с епитети

В изречението „студен зимен сняг“ думата студ е епитет, защото това прилагателно не информира за снега, тъй като винаги е студено.

В изречението „Спомням си сладкия мед от детството си“ прилагателното сладко също е епитет, тъй като медът вече задължително е сладък. От друга страна, ако каза „получихме сладко поражение“, сладкото не би било епитет, тъй като поражението не трябва да е сладко (може да бъде горчиво, тъжно, болезнено и т.н.).

В изречението "интензивното синьо на небето" можем да видим, че синьото е епитет, но в този случай прилагателното синьо дава информация за небето, тъй като небето не винаги има същия цвят (обикновено е синьо, но има вариации много разнообразни цветове).

Използването на епитети в поетичен език

Поезията има свой език и за постигане на по-голяма творческа сила поетите прибягват до така наречените риторични фигури. Един от тях е епитетът. От литературна гледна точка епитетът е фигура на натрупване, тъй като цели да подобри смисъла на описаното.

Ако в стих поетът се позовава на бялата лилия, зелените поляни, студения лед или трънливите мрънки, ние сме пред конкретни примери за епитети. Може да се каже, че тази форма на прилагание е почти изключителна за поезията, както се случва и с други риторични фигури. В някои случаи обаче използваме епитети извън поезията, например когато казваме „ужасна битка“ или когато някои исторически фигури са споменати с една особеност, която ги определя (Алексий Велики, Алфонсо X ел Сабио или Фелипе красивото).

Снимка: iStock - SrdjanPav