Какво е наказуемо
Наказуемо поведение в правната рамка
Когато някой се държи неправилно в ежедневието си, действието му може да бъде разгледано по няколко начина. Например, той може да бъде класифициран като осъдително, неподходящо, укоримо, несправедливо или неморално. От друга страна, когато едно деяние противоречи на закона, прилагателното, което се използва, е друго, наказуемо.
Като общ критерий, за да се счита, че поведението е юридически наказуемо, то трябва да отговаря на редица изисквания. От една страна, това поведение е типизирано, тоест изрично включено в закона. От друга страна, поведението трябва да е незаконно. И накрая, лицето, което предприеме подобно действие, трябва да бъде признато за виновно от съда.
Има три основни начина: умишлено, виновно или предумишлено
Умишлено поведение или умишлено престъпление се разбира като деяние, което съзнателно се извършва срещу защитена правна придобивка (кражбата и умишленото убийство са примери за умишлени престъпления). С други думи, деянието е умишлено, когато дадено престъпление е извършено умишлено и с пълни знания, че законът е нарушен. Поведение е виновно, когато е извършена неволна небрежност (например пътнотранспортно произшествие, при което водачът безразсъдно не спазва закон за движението).
Докато в умишлената престъпност има очевидно престъпно намерение, в умишленото престъпление няма такова намерение. И накрая, преднамереното поведение е това, при което човек действа умишлено, но вследствие на действието си е извършена друга допълнителна щета, която първоначално не е била предвидена (например в случаите, когато някой е нападнат, за да го нарани, но като Вследствие на агресията настъпва смъртта на жертвата).
Когато деянието е юридически оценено като наказуемо деяние, това обстоятелство е придружено от определени правни последици (санкция, лишаване от свобода, гражданска отговорност или други форми на законно наказание).
Снимки: Fotolia - Андрей Попов / Галина