Определение за психомотричност

Терминът Психомотричност се определя като тази дисциплина, която въз основа на интегрална концепция на индивида се занимава с изучаване и определяне на взаимодействието, установено между знанията, емоциите, тялото и движението на този човек и тъй като те се оказват много важни за неговото развитие като индивид, да развие способността си за изява и да се свърже положително и ефективно със света, който го заобикаля и в който е вмъкнат .

Професионалистът, отговарящ за изпълнението на тази задача, е обозначен с термина психомотрик и след това, благодарение на ресурсите, получени от предишното му и съответно изучаване на темата, той ще изучава и измерва предметите по гореспоменатите теми. Междувременно може да се окаже, че той се занимава с абсолютно здрави хора или с такива, които страдат от тип разстройство, като мобилност, и в двата случая, които се занимават както с образователно, преобразователно, така и с терапевтично ниво, според случая.

Това, което основно движи психомотричността, е твърдото убеждение, че психомоторните смущения може да са предизвикани или от някакъв афективен, релационен или комуникационен проблем, който страдащият от тях човек е изпитал със средата, в която работят.

Психомотричността в работата, която тя изпълнява специално с деца, ще търси чрез игри, които да им помогнат по отношение на тяхното ефективно когнитивно и двигателно развитие. За целта ще е необходимо специално разрешено и кондиционирано място за такива ефекти, наречено психомотрична класна стая, в което детето може да бъде същото, без да е необходимо да се полагат много грижи, за да се избегне унищожаването, както може да се случи в домовете им и след това, развиване на свободна игра, сама или с връстниците си, без страх от опасност, може да е същото, да познава себе си, да се грижи за себе си, да се преживява в определени ситуации, да показва себе си и всичко това ясно преди погледа и изучаването на психомотрича, който чрез различните действия на тези, като символизации, конструкции или игри, ще могат да измерват и определят дали може да има някакъв конфликт на детето с някой от гореспоменатите аспекти и от друга страна да гарантират, че детето може самостоятелно да управлява действията си.

Свързани Статии