Определение за безкрайност

Човекът се е опитвал през цялата си история да дефинира понятието безкрайност по отношение на философските въпроси и математиката. В този смисъл и двата аспекта на концепцията се събират, когато тя се разбира като абстракция. Безкрайността представлява във всички случаи това, което няма нито начало, нито край, което е постоянен континуум, в чието развитие не може да се определи крайна точка.

Концепцията за безкрайност е за много култури и цивилизации, свързани с тази на самия живот, тъй като съществуването на живи същества е представено от вечния цикъл на раждане, развитие и смърт, особено за религиите и културите, които вярват в живот отвъд смъртта. В същото време безкрайността може да бъде представена от космическото пространство, за което все още не е известна граница и което изглежда като неизмеримо пространство в очите на човека.

Безкрайността винаги е представена със символа, подобен на осем (8), в който тя става видима, тъй като няма начална или крайна точка и тъй като всичко, което се случва в това пространство, маркирано от линията, е предназначено да продължи да циркулира в нея за постоянно.

И накрая, може да се каже, че понятието безкрайност се прилага за математическите, физическите и други области на науката. При тях подходът към безкрайността е свързан с абстракция и с опит да се обяснят абстрактни явления, които го представят (като периодични числа, наред с други).