Определение на въпроса
Въпросите, в зависимост от конкретния случай и крайното намерение на лицето, което го задава, могат да бъдат структурирани и формулирани с цел да се даде много пряк и кратък отговор, например, да се получи нищо повече от „да“ или „не“ от лицето, което е разпитано. ; или по такъв начин, че лицето, което е на разпит, трябва да обясни по-подробно, например как е станало достъп до местопрестъплението, което очевидно ще изисква и изисква рекапитулация или изброяване на поредица от подробности, за да му отговори.
В този смисъл човек говори тогава за „отворени“ и „затворени“ въпроси. Точно отворените са тези, които ни позволяват да отидем дори по-далеч от простото „да“ или „не“. Като цяло, за да зададем отворен въпрос, никога не трябва да започваме въпроса с глагол. Например, ако искаме да познаем нечий музикален вкус, не трябва да питаме „Харесва ли ви рок?“ От този въпрос ще получим само „да“ или „не“. От друга страна, ако попитаме „Каква музика харесвате?“, Другата ще има много повече възможности да се разшири и да ни разкаже за техните вкусове, което е и нашата цел.
Като цяло анкетите и очевидно в зависимост от темата са тези, които предлагат и ни задават въпроси, които изискват много кратък отговор от нас, само да или не, както казахме по-горе, въпреки че, разбира се, има изключения. Това са "затворените" въпроси, при които не е необходимо тези, които ни молят да обясним нашите вкусове, мнения или мнения.
Междувременно, например, в колежните тестове или в университетските финални изпити, особено по предмети като история, психология, социология и др. Обикновено се изисква важно развитие на отговора. Например, ако питате за Френската революция, не само се изисква да посочите годината или мястото, в което се е състояла, но и да поискате обяснение на контекста и факторите, които са го предизвикали.
По същия начин и за разлика от тази модалност за оценка, често се натъкваме и на други, при които въпросът също е придружен от възможните отговори, от които трябва да бъде избран правилният (множество възможности за избор).
Например в проучвания, широко използвани в пазарните проучвания, за да разберем за нашите навици на консумация, нагласи или действия, задаването на въпроси е процес. Дали ще задавате „отворени“ или „затворени“ въпроси ще зависи от времето, необходимо за обработка на отговорите на всички респонденти. В тези случаи, разбира се, затворените въпроси са много по-кратки и статистиката или процентите могат да бъдат направени от тях въз основа на броя на хората, отговорили с „да“, колко отговориха с „не“ или кой вместо това те не бяха решили, използвайки опцията „не знам / не отговарям“. За разлика от тях, въпросите с отворен тип, бидейки много по-свободен за отговор на респондента, ще направят работата с таблиците (когато предоставените данни са записани) малко по-трудна задача, защото отговорите ще бъдат много по-разнообразни.
От друга страна, в случай на полицейско разследване или, ако това не е журналистическо, ще се изисква, за да успеят и в двата случая, областта на това, което е известно като „разследващ въпрос“. В тези случаи формулирането на ясни и кратки въпроси е от съществено значение и е от жизненоважно значение за постигането на успех в разпита (и преди да седне пред лицето, което ще бъде разпитано, което представлява основен елемент от въпросното разследване), които водят директно до отговора, който със сигурност ще е мястото, където изследователят преди това е поставил своя интерес. Основните функции на това ще бъдат изясняване на идеите, дефиниране на обхвата на изследването и насочване към страната, която изследователят иска.
В журналистическата дейност се използват серия от стратегии за консолидиране на разпит. Например в интервютата журналистите често съставят ръководство за въпроси, които да водят разговора с анкетирания. В хода на беседата могат да се добавят и други, или понякога самият интервюиран отговаря на въпрос, който сме мислили, без изрично да го задава. В случая с новините имаме поредица от основни въпроси, които могат да ни насочат към събирането или писането на новинарски текст, предвид конкретно събитие, за което трябва да съобщим, трябва да отговаряме на въпроси като какво ?, къде?, ¿ как ?, кога?, кой? и защо? Ако в новинарски текст можем изрично да отговорим на тези шест въпроса, ще можем да комуникираме или докладваме правилно (с пълни данни) за докладвания факт.
