Семиотиката е науката или дисциплината, която се интересува от изучаването на различни видове символи, създадени от хората в различни и специфични ситуации. Това проучване се основава на анализа на значенията, които всеки тип символ може да има и как това значение може да варира във времето или пространството.

Семиотиката (или позната още като семиология) може да се счита за много важен раздел на антропологията, тъй като работата му се занимава с културата на сегашното човешко същество и от други времена. Терминът семиотика идва от гръцкото semeiotikos, което означава „тълкувател на знаци“.

Това означава, че той ще се опита да обясни начина, по който съществата използват знаци, за да разберат света около тях и разбира се също така да общуват с други хора, което със сигурност е важно действие във всеки живот.

Изследването, което формализира семиотиката по отношение на приписването на смисъла, е полезно използвано на научно ниво, контекст, в който начинът, по който се генерират знания, се оказва жизненоважен.

Знакът се отнася до нещо и се отнася до мисловен образ за него

За семиотиката знак винаги се отнася до нещо. Междувременно този знак ще се отнася до нещо конкретно в съзнанието на човек. Така че думата таблица е знак, който психически ще ни насочи към фигурата на тази мебел, обикновено изработена от дърво и използвана за ядене.

Един от най-сложните и интересни елементи на културата е набор от символи и форми, които хората създават за различни ситуации или обстоятелства.

Всеки набор от символи се прилага към тип събитие или явление и следователно неговото значение или интерпретация е напълно конкретно и специфично. Символите са повече или по-малко произволни или субективни представи на тези явления и тяхното раждане има връзка с нуждата на човека да интегрира такива явления в езика.

След това семиотиката ще се интересува да анализира защо тези символи могат да имат значение в един момент или пространство и да се променят или да останат през цялото време, ако е така. Тази задача е на антрополози, езикови специалисти, археолози и други учени, които работят с въпроси, свързани с културата. Семиотиката се счита за родена от наблюденията на различни антрополози и езикови специалисти, които забелязали, че различни символи (не само графики, но и език, мисъл или емоционални форми) се повтарят в различни пространства и имат еднакви или различни значения според всяка общност.

Хората постоянно използват знаци и придават значение на всеки проблем, който се възприема. Като се има предвид това присъствие, семиотиката има съответно място в началото на процеса на познание и е предложен задълбочен подход към знака, например, който е предмет на изследване.

Основният принос на лингвиста Фердинанд дьо Сосюр

Роденият в Швейцария лингвист Фердинанд дьо Сосюре направи огромен принос за семиотиката. Той изнасяше курсове по езиковия знак и тази тема беше подходена само от лингвистична гледна точка.

Соссюре беше против разглеждането на знака като единна единица, която разглежда езика като списък от думи, които съответстват на определени неща. Предложението му е, че понятията предхождат знаци и в този смисъл той предлага езиковата единица да се състои от два елемента, от една страна - понятие, а от друга - акустичен образ за него.

Концепцията остава вписана в умовете на говорещите на определен език и така концепцията на масата се проявява като набор, състоящ се от следните характеристики: мебели, дърво, правоъгълни, квадратни, използвани за хранене. Междувременно акустичният образ е белегът, който тази дума оставя в психиката ни.