Определение на Ренесанса

Възраждането възниква във град Флоренция като следствие от прогресивното отваряне на градовете към търговията, появата на нови социални групи, известни като буржоазни, които инвестираха капитала си в закупуване на произведения на изкуството, в контакт със света на Изтока и т.н. Всички тези елементи позволиха на времето на човека да започне да оставя настрана теоцентризма, който го поставя на пълната и неоспорима служба на Бог, за да продължи да наблюдава природата, всичко, което го заобикаля и най-вече самия него.

Тогава Ренесансът започна от това наблюдение на реалността, за да представи всичко, което вижда по по-рационален, пропорционален и балансиран начин. Някои от характерните елементи на Ренесанса в различните му области (както скулптура, архитектура, така и живопис) беше използването на перспектива, на човешкото съотношение като основа на всички структури, на баланса на формите, на мярката на изрази. В този смисъл, докато в архитектурата готическият стил беше отменен и насочен към полукръглата арка, към заоблените куполи, към линейни и прости форми, в рисуващите герои от гръко-римските култури (главно богове) бяха прибрани и герои), представяйки се по пропорционален и скулптурен начин.

Ренесансът може да бъде разделен на два основни периода: Quattrocento (отнасящ се до XV век), периодът, в който център на културната продукция е Флоренция; и Cinquecento (отнасящ се за 16-ти век), където седалището на културната сила е било в Рим. Докато в първия период в някои случаи се наблюдават реминисценции на средновековното изкуство, към края на втория етап можете да видите елементи на криза, които биха породили по-късния манеристки стил.

Сред художниците от Ренесанса трябва да споменем невероятните Леонардо Да Винчи, Рафаел, Мигел Анхел, Брунелески, Джото, Фра Анхелико, Ботичели, Донатело, Дуреро, и много други.