По-голямата част от научната общност потвърждава, че устойчивостта на планетата е сериозно застрашена. Промишлените процеси, свързани с използването на природни ресурси, са придружени от очевидно влошаване на околната среда.

Принципът на предпазливост беше договорен на „Земната среща на върха“, насърчавана от ООН и проведена в бразилския град Рио де Жанейро през 1992 г. Според същото, ако има очевидна заплаха или необратима вреда, която заплашва околната среда, липсата на научни доказателства не може да представлява пречка за отлагане на мерки, които предотвратяват влошаването и влошаването на околната среда.

Следователно принципът на предпазливост изисква отмяна на всички онези дейности, които представляват заплаха за околната среда, дори в случаите, в които научните доказателства са неоспорими.

Основен раздел от международната програма

Учените знаят много от вредните ефекти, но понякога науката няма необходимите обяснения. Поради тази причина е удобно да се приемат предпазни мерки, с които е възможно да се действа в полза на планетата.

Принцип, който представлява призив към отговорност за цялото общество

Принципът на предпазливостта не е просто специфичен раздел на международна среща на върха, а е послание, което ни напомня каква трябва да бъде ролята на обществото в борбата със заплахи, които застрашават устойчивостта на планетата.

В този смисъл всички ние трябва да предотвратим възможните вредни ефекти от нашите действия. По този начин, преди да използват нова технология или нов химически процес, всички лица са отговорни да проучат други възможни алтернативи, включително алтернативата да не действат.

Този предпазен принцип се опитва да попречи на научните ограничения да станат алибис за бездействие в областта на околната среда.

Проблемът с научната несигурност

Научната дейност трябва да бъде ориентирана към търсенето на доказателства и сигурност. Тази цел обаче не винаги е постигната. Несигурността в сферата на устойчивостта на планетата не трябва да води до пасивни нагласи.

Предвижда се предпазният принцип да бъде спирачка в изключително сериозни ситуации. По този начин, ако човешките действия причинят очевидно влошаване на околната среда, няма нужда да чакаме научни изследвания, които да демонстрират причинно-следствената връзка между действието и причинената вреда.

Ако нещо причини очевидна и необратима вреда на здравето (например използването на азбест в строителството), не изглежда разумно да се казва, че азбестът не трябва да бъде забранен, тъй като причинно-следствените връзки между този материал и рака или други все още са неизвестни. заболявания.

Fotolia Photo - ilcianotico