Определение на познавателния предмет
Знаещият субект е ключов термин в историята на теорията на знанието, тъй като без агент субект няма само по себе си знание.
Всеки познавателен обект се възприема от човешкия интелект. По този начин обектът има своята причина да бъде от интелектуална гледна точка, когато е поставен по отношение на субекта.
Знаещият субект е този, който има интелектуалния капацитет да интерпретира определена реалност. От тази гледна точка човешкото същество има дарбата на интелигентност, която позволява разсъждения и размишления, основаващи се на мисловното тълкуване на реалността.
Знанието е иманенен акт
Има различни видове действия. Има действия, които са иманентни, тоест са самоцел. Един вид иманентно действие е актът на познаването, тъй като знанието не е средство във връзка с даден край, а цел, която има положителна валидност сама по себе си.
В цялата история на философията има различни теории на знанието, които отварят дебата около самия процес на знание. Има мислители, които смятат, че човекът може да получи достъп до реалността в себе си чрез своите знания. Такъв е например случаят с реалистичното мислене на Тома Аквински.
Когнитивна тема и визия на Кант
Има обаче и други мислители, които твърдят, че знанието показва връзката между обекта и съзнанието: Кант обяснява разликата между самия обект и обекта във връзка с „за мен на съзнанието“.
Напротив, конструктивисткото мислене заключава, че знаещият субект създава своя собствена реалност.
Познавателна дейност
Познавателната дейност, осъществявана от субекта, показва значението на мисълта като отправна точка за генерирането на нови идеи, които не са белязани само от обективността на обекта, но и от субективността на самата мисъл. Всяко човешко същество интерпретира реалността от собствената си гледна точка, която е белязана от предишния му опит и лични преживявания.
Знанието също влияе върху вземането на решения и волята, тъй като знанието е в основата на желанието, което има предварително обсъждане
