Определение на периферна

Периферните устройства по дефиниция са тези, които са разположени в периферията на процесора. Те са всички елементи, които позволяват входни и изходни дейности и допълват задачите, изпълнявани вътре в процесора или в пространствата на паметта на компютъра. В този смисъл голяма част от компонентите на компютър се считат за периферни устройства, въпреки че някои от тях изглежда са част от централното ядро ​​на всяко устройство от този стил. По този начин и мониторът, и мишката, и клавиатурата, и високоговорителите са периферни елементи, които трябва да бъдат добавени към процесора, но които от своя страна са изключително необходими, за да функционира правилно. След като имаме процесора, паметта и елементарните периферни устройства за вход и изход, можем да говорим за компютър, както обикновено го разбираме.

Съществуват обаче и други видове периферни елементи, които са полезни и интересни, но не попадат в категорията на основна или крайна необходимост. Сред тях трябва да споменем например микрофони, уеб камери, джойстици, принтери, слушалки, факсове, скенери, CD и DVD четци и рекордери, дискети, преносими и флаш памет, рутери и много други. Всеки от тези елементи предоставя на компютъра интересни възможности, които позволяват да се извършват различни дейности и процеси извън основните.

Обикновено периферните устройства се организират в категории според тяхната функция. Най-често срещаните са входни периферни устройства (тези, които въвеждат данни към компютъра, които след това се обработват и излагат, например клавиатура или мишка), изходни периферни устройства (тези, които излагат получената и обработена информация, например монитора или принтера), периферни устройства за съхранение (всички, които позволяват запис и съхраняване на данни, като различните външни памет) и комуникационни периферни устройства, чиято основна функция е да комуникират и да позволяват взаимодействието на едно или повече устройства (например рутера или мрежови карти).