По искане на физиката, неутронът е онази елементарна, тежка частица, която има неутрален електрически заряд и маса, приблизително подобна на тази на протона и която е част от атомните ядра заедно с протоните . По-конкретно, неутронът е съставен от два кварка отдолу и един кварк отгоре.

Полуживотът, който неутронът има извън атомното ядро, е петнадесет минути, когато излъчва антинейтрон и електрон, за да се превърне в протон. Онези неутрони, които имат маса, подобна на протоните, се оказват необходими за стабилността на атомните ядра, с изключение на водорода.

Новозеландският физик и химик Ърнест Ръдърфорд е първият, който обяви съществуването на неутрона през 1920 г. и след това от това беше обяснено защо ядрата не се разпадат от електромагнитното отблъскване на протоните.

Неутроните са частиците, които действат в ядрени реакции, които ще се получат, когато неутрон задейства деленето на атом, генерирайки по-голям брой неутрони, които в същото време генерират нови деления. Според начина, по който протича тази реакция, ще бъдем изправени пред контролирана реакция (модераторът на ядрен реактор се използва за възползване от ядрената енергия) или неконтролирана реакция (генерира се критична маса от ядрено гориво).

Ядреното делене е реакция, която се случва в ядрото на атома и се развива, когато тежкото ядро ​​се раздели на по-малки ядра, в допълнение към други странични продукти, свободни неутрони и фотони. В случай на делене на тежки ядра, това е екзотермичен процес, при който ще се отделят големи количества енергия.