Определение на индивид

Дефиницията на понятието индивид може да бъде установена на различни нива. Ако човек започне с онтологичното ниво, неговото съществуване, няма съмнение, че представата за индивида е била дълбоко обогатена с теориите на френския философ Р. Декарт, който предложи известната фраза „Мисля, следователно съм”. Чрез него индивидът е такъв, доколкото има способността да мисли, да разсъждава и да прибягва до своите рационални дарби. В същото време тази фраза разпознава позиционирането на индивида в среда, в която той съществува, като по този начин се свързва с всичко, което го заобикаля.

В друг смисъл, идеята на индивида също е предложена като уникално и неповторимо същество, което не може да бъде копирано или имитирано, тъй като всеки от тях възниква в специфична среда, с определени физически възможности и в специфичен историко-пространствен контекст. Всички тези елементи го превръщат в неделимо същество в себе си и по-специално, тъй като му придават характеристиките и чертите, които той ще притежава (до голяма степен) през целия си живот.

Въпреки това индивидът като човек не е предварително създаден и предварително установен елемент, а напротив, е човек, способен да се учи, да получава знания, да придобива умения и да развива култура. Тогава тук влиза ролята, която околната среда и съвместното съществуване с други индивиди в обществото заемат, за да може човек да стане такъв.