В науката, известна като лингвистика, намираме много важен клон, който е известен като фонетика. Фонетиката е посветена на изучаването на звуците, които човешкият глас излъчва, неговото формиране и вариантите му в зависимост от положението на различните части на речевата система, които включват от езика към повече вътрешни органи в гърлото.

Когато човек научи неезичен език, фонетиката винаги е основна част от процеса на обучение, тъй като именно тази част от езика ни позволява да произнасяме всеки звук, всяка дума по правилния начин, оставяйки настрана типичната интонация на езика, който той притежава от раждането и произнася думите както местните.

Фонетиката е особено заинтересована да анализира как човешкото същество издава различните звуци, които след това се използват в речта. В този смисъл фонетиката създава различни символи, които се стремят да представят всеки от тези звуци, за да улеснят разпознаването и анализирането им.

По този начин всяка дума е съставена от специфичен набор от звуци, които обикновено са представени със символи, различни от тези, представени от буквите на азбуката. За да ги разбере, фонетиката също се стреми да разбере как всеки звук се произвежда от различните части на устата и системата на гласните връзки, така че те да бъдат лесно повторени по-късно.

Фонетиката има няколко подраздела, които имат общо с различните приложения и начини за осъществяване на използването на езика. Така някои от съществуващите клонове в фонетиката са експериментална, артикулаторна и акустична фонетика. Всички те се опитват да анализират физическото явление на речта в рамките на различни параметри, свързани с това как се произвежда звук, но също и с това как звукът се изпраща в чужбина.