Определение на египетските числа

Аритметиката е математическата дисциплина, която се фокусира върху числата и операциите, които могат да се извършват с тях. Тази област на знанието започва от необходимостта да се броят нещата, които ни заобикалят. След раждането на писмеността се появяват първите шумерски и египетски системи за номериране.

Първите писмени номера вече не бяха свързани с нещата и започнаха да имат стойност сами по себе си. Именно египтяните от древния свят преди 3000 години започват традицията да имат числови знаци.

От историческа гледна точка египетската система е основата на гръцките и римските модалности.

Египетската система за номериране се състоеше от седем символа

С вертикална лента се изрази числото 1. Сгънат контур във формата на n за числото 10. Спирално навито въже съответства на 100. Цвете на лотос за 1000. Показалец, насочен нагоре, представляваше 10000. Животно с опашка за 100 000. И накрая, астроном с протегнати ръце символизира милион (смята се, че този символ представлява астроном, който наблюдава голям брой звезди на небето).

От друга страна, във всяко число символите могат да бъдат повторени до общо 9 пъти, а десетият път променя следващия по-висок символ. При това номериране, основано на седем знака, могат да бъдат представени само числа, които са били по-малко от десет милиона.

Въпреки че системата за номериране беше проста, записаните числа можеха да заемат много място, тъй като за да се напишат някои числа, беше необходимо да се използва голям брой символи. Египетските числа бяха написани както отдясно наляво, така и назад, тъй като това беше непозиционна система за добавяне (казваме, че е добавка, тъй като за да знаем стойността на число, трябва да се добави стойността на символите и ние казваме, че е непозициониране, тъй като местоположението на символите не влияе върху стойността на числото).

Една от особеностите на системата е отсъствието на числото 0.

Всяка цивилизация от древността е имала свой начин на номериране

Гръцката система за номериране се основаваше на буквите на азбуката. Римляните имали буквено-цифрова система, тъй като използвали букви за представяне на числата (като египтяните, те нямали символ за числото нула). Китайците измислиха системата на абакус за броене и изчисляване и използваха система от десетичен тип.

Номерирането на културата на маите беше подобно на египетската, тъй като бяха използвани идеограми. Те използваха числа за измерване на времето в календара на маите, но не и за извършване на конвенционални математически изчисления. Системата му за номериране имаше знак за числото нула.

Снимки: Fotolia - Paul Vinten / Zsolt Bota Finna

Свързани Статии