Определение на Dynamite

Динамитът е изобретение на известния шведски химик и инженер Алфред Нобел, чието име носи Нобеловите награди, присъдени в Швеция. През 1867 г. този човек разработва по-мощен, стабилен и ковък вид експлозив от барут или само нитроглицерин, което прави динамита един от най-полезните и мощни експлозиви в историята. В допълнение към химичните елементи, динамитът има една част диатомит или скален прах за всеки три части нитроглицерин. Тази почва или скален прах се стреми да служи като абсорбиращо вещество, за да предотврати намокрянето на експлозивния материал. Друга функция на тази земя е да съдържа експлозивния потенциал, който нитроглицеринът може да генерира при внезапни движения или удари.

Комбинацията от неговите елементи се произвежда и представя в сравнително малки барове, които са покрити с хартия. С напредването на динамита неговият нестабилен потенциал става все по-голям и по-голям, така че е изключително опасно да се борави със стар динамит, който никога не е използван.

Както споменахме, динамитът се използва главно в миньорския свят за направа на яйца, кладенци и тунели в средата на скалата, които позволяват преминаването на човека и необходимите технологии. Често се използва и при разрушаването на сгради и конструкции, тъй като е един от най-ефективните експлозиви в такъв случай.