Думата аналогия се използва в нашия език с намерението да се спомене отношението за сходство, което съществува между различни неща . Аналогията между двете страни е невероятна, въпреки факта, че те бяха организирани от различни компании за организиране на събития .

И така, когато два елемента, идеи, преживявания се сравняват и свързват от техните общи и специфични характеристики и след това най-накрая се забележи, че има общи характеристики, ще се говори по аналогия.

Трябва да се отбележи, че след това аналогията ни позволява да правим индуктивни аргументи, тъй като ако се установи, че две или повече неща са сходни в различни отношения, ще бъде абсолютно вероятно да има още повече прилики между тях.

В религията намираме справка за тази дума, тъй като тя се използва за обозначаване на понятие, сравнимо с реалност, която се оказва неразбираема за човешкия разум, тоест понятието съществува, приема се за даденост, но неговото трансцендентният характер го кара да избяга от разбирането на човешкия ум. Пример, който служи за изясняване на въпроса, е въпросът за бащинството, което съответства на Бога над всички хора, дори и да има различна природа.

Също така в биологията въпросната дума има референция, тъй като ще се говори за две аналогични структури, когато и двете изпълняват подобни функции чрез сходни средства, въпреки че не е задължително условие те да имат същия произход.

От друга страна, в закона аналогията предполага метод, който прави нормата да се разпростре върху онези ситуации, които не са включени в нея.

И по силата на граматиката сходството между езиковите парчета, които имат същата функция, се нарича аналогия. В тези естествени езици се появява разширението при използването на определени параметри, които съставляват думите.

Междувременно концепцията, която е противоположна на тази на аналогията, ще бъде тази на разликата, защото тя се отнася точно до този аспект, който бележи разликата между едно нещо или човек по отношение на другите.