Прилагателните са онези граматични елементи, чиято функция е да приписват различни свойства и характеристики на съществителните имена, придружаващи изречение или фраза. Традиционно те допълват или ограничават значението на съществително и например се оказват подходящ граматичен компонент по молба на израза.

На нашия език има много видове прилагателни имена, докато в този преглед ще се спрем на притежаващите прилагателни .

Владетелният термин в нашия език се използва за обозначаване на всичко, отнасящо се или свързано със притежание, дума, която използваме, за да говорим за притежанието на нещо . Тогава, приемайки това определение като отправна точка, притежателното прилагателно е онова, което е отговорно за маркиране на притежание или принадлежност по отношение на съществителното, което засяга .

Така че, когато в чат искаме да посочим, че нещо е в наше притежание или собственост, този вид прилагателно ще се използва за изразяването му. Тази кола е моя. Моите книги са тези отдясно на библиотеката .

Още от първите си разговорни комуникации, когато бяхме деца, започнахме да използваме този вид прилагателно, за да отчитаме точно притежанието на неща, които ни заобикалят или принадлежат на нас.

Струва си да се спомене, че тонът, който им се приписва, ще повлияе и на маркирането на притежание върху нещо или някой, дори по-силен от този, изразен с това прилагателно.

Сега можем да намерим два вида притежателни прилагателни, от една страна, ненапрегнати или слаби притежателни прилагателни, чиято основна характеристика е, че те ще бъдат поставени пред съществителното, което те ескортират. Следните прилагателни съставят тази група: мое / мое, ваше / ваше, негово / нейно, наше / наше, ваше / ваше, негово / нейно .

И от друга страна намираме силните или тоничните прилагателни, които са подредени зад съществителното, затова се разпознават, а също и защото знаят как да маркират, обозначават, по-голям акцент по отношение на предходните. Прилагателните от този тип са: моите, вашите, техните, наши, ваши и множествените варианти .

По отношение на пола и числото, което те приемат, ще кажем, че когато прилагателното минава преди съществителното, то винаги ще има същото число като съществителното, което засяга. Междувременно, ако бъде поставен зад него, той ще съвпада по брой, а също и по пол.