Определение за слушане
Когато говорим за способността за слушане, имаме предвид недвусмислено използването на слуховия смисъл. По най-основните си начини актът на слушане на звук се осъществява чрез възприемането на тяхната вибрация, вибрации, които след това се разпознават и интерпретират от нашия мозък. Ухото и способността да слушате в повечето случаи са неволни и спонтанни, въпреки че може да има ситуации, в които чрез концентрация да чуете звуци, които обикновено не могат да бъдат лесно схванати.
Способността за слушане може да бъде нарушена в много ситуации. Едно от най-често срещаните е, когато в ушите ни се представят голям брой шумове и звуци, които не можем да обработим и следователно силно ни зашеметяват. В същото време слуховият ни капацитет е силно намален под водата, както и същата ситуация, когато участват повече или по-малко големи разстояния.
Терминът слушане може да се приложи и на социално ниво. В този смисъл трябва да говорим за способността и чувствителността на даден човек да слуша друг, който съобщава своите тревоги, притеснения или преживявания. Да имаш способност да слушаш и уважаваш пространството на другия, несъмнено е една от най-добрите ценности, които индивидът може да покаже, тъй като предполага отделяне на време, за да послужи като подкрепа на тези, които се нуждаят от него.