Определение за простота

Простотата е това качество, което кара даден човек да не се интересува от големи материални ефекти, но може да води начин на живот, основан на простия и основния. Простотата може да бъде приложена и към духа и тя е тук, когато е свързана с интерес към неща, по-трансцендентални от прости материални обекти, които изобилстват в ежедневието ни и които понякога могат да ни накарат да загубим поглед от това, което е най-важно.

Простотата е характерна за много монашески ордени, както и за някои религии, които приемат, че земният живот с неговите разкоши и преувеличения е незначителен до небесния живот, който ни очаква след смъртта. Ето защо тези религии канят хората да се върнат към източниците на живот, природа и прости неща, които ни позволяват да посветим дните си на медитация и съответния подход към Бога според вярата.

Сегашният начин на живот на много общества означава, че добродетели като простота са паднали в упадък поради постоянния стимул към потреблението и непрекъснатото придобиване на стоки.

Простотата обаче е практична дори да се намирате в такава среда от получаване на необходимите и основни продукти и вещи за нашия живот, от развитието на удобен, но не показен начин на живот и от ресурса до ситуации на щастие, които не са свързани с консумацията, а с жизнените преживявания и тези около нас.