Определение за изправяне
Обща характеристика на жанра
Комикът е изцяло сам на сцената, с микрофон и без никакъв декоративен елемент, който да го придружава. В този смисъл главният герой обикновено носи обикновени дрехи и се представя пред публиката не като герой, а като някой, който се представя за себе си.
Разгледаните теми са третирани с хумористичен тон, а съдържанието, свързано с политическата реалност, абсурдните обичаи от ежедневието, манията на хората или отношенията между мъже и жени, са често срещани. Като общо правило комикът разказва уникална история, в която самият той е главният герой. В този смисъл зрителят чува забавна история, която е очевидно реална.
Сценаристите, посветени на Stand-Up, използват различни ресурси, за да се свържат с обществеността: говорят за актуални теми и герои, разказват истории с доза преувеличение и с трагикомична съставка. Очевидно е от съществено значение комикът да предаде истинност в своята интерпретация.
Може да се каже, че ключът към добрия комичен монолог е, че казаното изглежда реално
Stand-Up има прост формат, който е перфектно адаптиран за телевизия, радио, кафене театър или заведения с нощни предавания.
Жанрът на Stand-Up Comedy се основава на необходимостта да се забавляваме, да се смеем на другите и на себе си и в крайна сметка това е хумористичен подход, който наблюдава реалността, бягаща от трагичното или драматичното измерение на живота.
Различни деноминации
Stand-Up Comedy идва от друг театрален жанр, английски водевил от 19 век. В това шоу актьорът, който представи различните изпълнения, разказа кратки истории и шеги, за да забавлява зрителите.
На английски, който се посвещава на този жанр, е стендъп комик, който на испански език може да се преведе като играч на монолог, разказвач или стендюперо (в Мексико стендаперо е монолог играч без много талант).
Снимки: Fotolia - anggar3ind / Vector1st