Определение на завета
Споразумение, подписано от страните, в което те се задължават да спазват определени обстоятелства, които трябва да се спазват
Пактът, за да се счита за такъв, трябва да има взаимното съгласие на частите, които го съставят, тъй като винаги предполага споразумение между тези страни. Обикновено пактът е съставен в писмена форма, въпреки че в ежедневната практика ситуацията на сключване на пакт или съгласие за нещо може да възникне, без да е необходимо да се пишат правилата и указанията, които да следвате.
Пактът е един от най-тържествените начини, по които човекът се развива, за да осигури разбиране и зачитане на различните интереси, които са на риск. По този начин понятието да се съгласяваме справедливо означава да се съгласим и да уважаваме решението. Пактът винаги предполага определено ниво на ангажираност от една страна към другата и обратно, както и ниво на облаги, които се дават по взаимно съгласие.
Друга идея, която пактът също предполага, е тази на сътрудничество или солидарност.
Дълга практика в историята и в различни контексти
В цялата история на човешкото същество можем да намерим многобройни пакти, които включват споделяне на идеи или цели по региони или държави, които може да са в конфликт или да са в знак на солидарност със себе си. Това означава, че създаването на пакт не е изключително действие за две страни в знак на солидарност помежду си, но може да представлява компромис между онези, които считат себе си за врагове и които поставят тази вражда за определен период от време.
В случаите на пакти, които се сключват между региони, държави, политици, бизнесмени, институции, те винаги се изготвят в писмена форма, така че да има ясен и конкретен запис както на задълженията, които съответстват на всеки един, така и на правата или ползите да получавам.
Един от най-известните пактове в това отношение е този на Сан Хосе, Коста Рика, който се занимава с правата на човека и се чества през 1969 г.
Държавите-членки, които се придържат към него, се съгласяват да зачитат признатите в пакта права и свободи и, разбира се, да гарантират свободното и пълно упражняване на всички лица, които са обект на юрисдикция.
Междувременно, ако тези права и свободи не се спазват, държавите страни могат да приемат мерки, за да бъдат ефективни, изпълнени.
Както посочихме по-горе, заветите са споразумения, които човешките същества са сключили от най-ранни времена, практически от началото на човечеството, бихме могли да кажем.
Дори в религията заветите имат много уместно присъствие, тъй като, например, те са били елемент, присъстващ между Бог и хората, за да съгласуват моделите на поведение.
Библията, по-точно Старият Завет, дава сведения за завета, който Бог надлежно подписа с Ной и който, както знаем, се състоеше в това, че Ной спаси част от човечеството от вселенския потоп.
Тогава имаше друг много важен завет между Бог и избрания народ на Израел, в този случай събеседникът беше Мойсей, който получи от Бога таблиците, съдържащи десетте заповеди, които еврейският народ трябваше да изпълни, за да се наслади на обещаната земя.
От друга страна, римската цивилизация е била култ към пактовете и дори в рамките на гражданското право на тази култура договор ясно се е разграничавал от договор. Споразуменията не включваха формалности по онова време и през повечето време им липсваше възможност да бъдат изпълнени и по случай по изключение законът настояваше за тяхното изпълнение.
Римляните използваха за празнуване на пакти с народите, които завладяваха.
Спазването може да се изисква по закон
Понастоящем този въпрос е променен, а договорите и договорите са понятия, които са правно приравнени и следователно предполагат своевременното съгласие на завещанията и ангажимента за изпълнение на определени условия, търговски, трудови и др. Междувременно, в случай на несъответствие, спазването може да се изисква по закон.
