При придобиването на всеки продукт за нашето потребление има идея, свързана с него: пряката и косвена намеса на много работници. По този начин, ако купим футболна топка, знаем, че зад нея има поредица продуктивни дейности, свързани с нея. Парчетата, съставляващи процесите и дейностите, могат да бъдат изразени с една идея: разделението на труда.

В примитивните човешки общности вече съществуваше рудиментарна представа за разделението на труда

Мъжете се занимавали с лов и риболов, както и с производството на инструменти и в защита на общността си от нападатели. В същото време жените изпълняваха и други задачи: да отглеждат деца, да берат плодове и да приготвят прибори за ежедневието.

Разделението на труда в капиталистическата система

Теоретиците на капиталистическата система, например Адам Смит през XVIII век, твърдят, че ключът към развитието на богатството в една нация се крие в разделението на труда. Това разделение включва специализация на работниците в много специфични задачи. С този продуктивен модел, характерен за капитализма, занаятчийската дейност се изоставя, в която един продуцент отговаряше за множество задачи.

Разделението на труда в марксистката философия

Карл Маркс твърди, че разделението на всяка трудова дейност неизбежно води до неравномерно разпределение на богатството. По този начин, докато някои притежават средства за производство (капиталистите), други стават субекти и подравнени индивиди (работниците).

От друга страна в резултат на разделението на труда се създават различни социални класи. Това обстоятелство е в основата на това, което Маркс нарече класовата борба, тоест историческата конфронтация между потисниците и потиснатите.

За Маркс тази ситуация е несправедлива и трябва да бъде преодоляна от комунистическа система, в която няма частна собственост, а средствата за производство принадлежат на общността.

Разделението на труда в Емил Дюркхайм

Този френски социолог от 19 век предложи разделението на труда въз основа на взаимоотношенията между индивида и общността, в която той живее. Тази връзка има две равнини:

1) солидарност в примитивните общества, основана на взаимна подкрепа между индивидите, които формират общност и

2) солидарност в сложни общества, в които всеки индивид има специфична функция в общите рамки на голямо социално съоръжение.

Снимки: Fotolia. pavel_shishkin / vivali