Определение на подземния свят
Гръцка митология: мястото, на което са отишли душите на мъртвите, управлявано от Бог Хадес, и което е било съставено от различни царства
Ако потърсим концепция, еквивалентна на тези времена, това би било това, което популярно наричаме отвъд, където се смята, че душите на хората отиват, щом отминат.
Сред най-популярните кралства са: Островът на блажените (на това място на подземния свят душите се наслаждавали на перфектна почивка, след като настъпи смъртта на човека), Елисейските поля (на това свещено място душите на добродетелни мъже и смели и героични бойци живееха пълно съществуване и в контекст, който също се оказа идиличен: пейзажи, където изобилстваха зелени и цветя), Хадес (известният Хадес е жилището, към което са насочени всички смъртни, т.е. това означава, че това е тяхното място за почивка, след като са напуснали съществуването си, според гръцките вярвания, много малко смъртни са се съгласили да напуснат това място от подземния свят) и Тартарус (по днешни условия, Тартар, то е еквивалент на ада, беше място, където преобладават мъките и страданията).
Най-старото споменаване за гръцкия подземен свят е открито в творбите на Омир „Илиада и Одисея“ ; Хезиод и Върджил също го споменават в своите писания.
По същия начин видният гръцки философ Платон спомена за подземния свят, включващ темата на съда за мъртвите, който се практикува там; след като човекът умря, неговият дух е бил присвоен на едно от споменатите по-горе кралства, до Елисейските Шансове са били достъпни от блажените, Тартар от проклетите и Хадес от останалите духове.
Трябва да се отбележи, че няколко народа на Древна Гърция твърдяха, че държат входове, които ги отвеждат директно в подземния свят и дори показват специални ритуали в тяхна полза.
Хадес е гръцкото божество, което беше похвалено за авторитета и царството на Подземния свят.
Той беше най-големият син на Титан Кронос и Реа, и брат на Зевс и Посейдон, с които се обедини, за да победи баща си, а по-късно, след постигането на това, братята разделиха властта на различните кралства.
Монотеистичните религии и други вярвания също се хвалят на места, където отиват душите на мъртвите: небе, ад или чистилище
Различните религии, които съществуват и оцеляват в света, тези, които се считат за езически, и тези, които не са, които например са най-представителни поради огромния брой вярващи, които притежават, такъв е случаят с християнството, исляма и юдаизма, т.е. имат конкретни вярвания и идеи относно мястото, на което хората отиват, след като умрат, по дяволите, където уж хора, които са извършили много зло в живота, или в небето, където се предполага, че тези, които те са направили добро в живота и са възнаградени с място, близко до Бога.
От момента, в който човекът разбра темата за смъртта, тоест нейната окончателност в този свят и че тя е неизбежна за всички, няма безсмъртни сред хората, между другото, той започна да търси отговори и да мисли за възможности, които са съществували зад него, по-точно какво е било зад него, ако има нещо и ако е имало, както повечето вярвания смятат, къде отиват душите, доброто, не толкова доброто и лошото, и така е че за всяко от тях е мислено и намерено място.
Никой, който е жив, не знае какво се случва в онова друго измерение, в отвъдното, за което толкова много се говори и пише, но разбира се, това е възможно само да се знае, изживявайки го, например, повечето от въпросите, които са казани, са предположения и вярвания, че религиите и различните предложения на вярата са решили да вярват и налагат на верните.
Мрачна и опасна конотация
По отношение на Подземния свят имаше различни съображения, някои положителни и други отрицателни, в зависимост от стъклото, с което е гледано, във всеки случай отрицателното разглеждане се разпространи по отношение на Подземния свят, който беше място, пълно с мрак, зло, т.е. на чудовища, особено свързани с опасност, наред с други.
