Определение на немския идеализъм
Общи принципи
Отправната точка на философската рефлексия не е външната реалност на света, а „Азът“ или мислещият субект
С други думи, важното е не светът, а представянето му като идея.
Германският идеализъм е опит да се отговори на метафизичен въпрос: как може да се знае реалността?
Реалността на нещата се разбира само от съзнанието, което човешкото същество има за споменатата реалност. В този смисъл немският идеализъм е противоположен на реалистичната традиция, която се състои в идентифициране на реалността на нещата с мисъл.
Хегелски идеализъм
Подходът на Хегел започва от идеята, че природата и духът са следствие от абсолюта. Всъщност философията е науката за абсолюта и това твърдение се основава на следния аргумент:
1) в първия етап идеите са замислени сами по себе си и на това ниво човешкият дух започва от субективността, т.е.
2) на втори етап идеите се разбират извън себе си, тоест в природата е отражение, което е част от обективния дух и
3) абсолютният дух разбира идеите по такъв начин, че субективното и обективното изчезват и изкуството, религията и философията се превръщат в трите измерения на абсолютния дух.
За Хегел идеите са в основата на цялото знание и в този смисъл разсъжденията му за трите нива на духа подчертават как идеите променят реалността на света и стават идеали.
Синтезът на хегеловия идеализъм е въплътен в една от най-известните му идеи: рационалната мисъл не може да бъде отделена от реалността, а реалността има смисъл само ако е част от разума. Този подход казва, че светът, който се генерира от нашите идеи, не е нещо абсурдно и от друга страна логическото ни мислене се свързва с реалността.
Отговорът на Маркс на германския идеализъм
Философията на Маркс е материалистична и затова е противоположна на идеализма на Хегел. Според Маркс не съзнанието на човека обяснява реалността, а реалните и материалните условия са това, което определя съзнанието.
Снимка: Fotolia - Mihály Samu
