Определение на моралния акт

Моралният човешки акт се състои не само в това, че човекът, който го показва, осъзнава и е наясно какво прави или предстои да направи, но най-важното! което ще бъде взето под внимание и знаейки връзката, която този акт има с етиката, тоест как той чрез своите предложения най-накрая ще го прецени, в добро или лошо, както посочихме по-горе.

За да изясним въпроса, би било по-добре да споменем пример ... Посещаването на събиране на приятели не е акт, който сам по себе си се счита за лош, обаче, ако в момента на срещата всъщност трябва да работим, такъв акт няма да се счита за етично Добре от страна на етиката, защото в този прецизен пример, който ви давам, в действителност не е, че сте пропуснали работа, защото някаква причина за непреодолима сила, например вашата собствена болест или тази на член на семейството, ви е мотивирала, но още или безотговорността, или необходимостта да удовлетворят свое желание са това, което ги е мотивирало да извършат гореспоменатите човешки действия и в очите на етиката, тъй като те не са ориентирани към реализирането на някакво алтруистично благо или факт, а по-скоро са мотивирани от егоизма, тогава Счита се за морално погрешен акт.

От гореизложеното следва, че общият принцип, който трябва да мобилизира всеки морален акт, е осъзнаването на доброто и избягването на злото, въпреки че това често означава и предполага преодоляване на собственото удоволствие и желание, тоест това е ясно, т.е. това удоволствие, забавление и т.н. те не са лоши, нито представляват аморални актове, но в действителност, когато са против моралния дълг и са поставени пред живота, любовта, уважението към другите, истината, доброто, между другото, тогава там, ако те се превръщат в аморален акт.