Определение на кинематографията
Кинематографията може да се разбира като технически въпрос, доколкото това е метод, от който няколко изображения, обединени и проектирани непрекъснато, генерират представа за движение. Въпреки че образите винаги изобразяват статична ситуация, човешкият мозък завършва последователността на образите и наблюдава движението, което се генерира от постоянната им последователност. В този смисъл кинематографията е сравнително модерно изобретение, тъй като, макар че техниката беше позната и преди, едва в началото на 20 век започват да се създават първите форми на филма, каквито ги познаваме днес.
Кинематографията е едновременно художествен въпрос, доколкото се отнася до визията или стила, които режисьорът може да даде на филма, който създава. По този начин един филм е изобразен по определен начин, с конкретни равнини, движения и интерпретации на специалните актьори, които дават набор от специфични елементи на това произведение, а не на други. Кинематографията е особена за всеки режисьор и мнозина имат разпознаваеми стилове или теми, докато други променят форма и модел от филм във филм. Кинематографията би могла да бъде описана като дух или душа, които един филм се опитва да даде, за да представи определена история.