Определение на апсида

Първите религиозни сгради за християнството са били вдъхновени от класически конструкции като гръцката и римската, в които вътрешността на храма се е отворила към дълъг коридор, в края на който е била статуя на управляващия бог в тази къща. Църквите и християнските базилики от късната Римска империя и първия етап от Средновековието следваха това местоположение, което можеше да варира по размер, но винаги имаше основен участък, където се намираше олтарът, в края на коридора. След това този раздел е известен като апсида. Най-често срещаната форма за апсидите на християнските църкви беше тази на полукръга, типичен дизайн на романския стил. С течение на времето и развитието на други художествени стилове на архитектурата обаче този формат може да варира в посока квадратни, правоъгълни, многоъгълни форми и т.н.

Друга типична или традиционна характеристика на апсидата е, че тя обикновено поддържа куполна форма, която поражда усещане за по-голяма връзка с Бог и Исус. Типичната полукръгла форма на апсидата може да се види както отвътре, така и отвън, тъй като тя се откроява като част от конструкцията след нефа (централната част или коридора) на църквата. Отвън се вижда изпъкналата му страна. Понякога към апсидата могат да се добавят апсиди, които също са малки пространства, сводести и полукръгли, които могат да бъдат поставени в контакт с основната апсида. Тези абсидиоли могат да изпълняват естетически функции, както и да са практични и имат конкретна цел.