Определение на англиканизма

Произходът на англиканството може да бъде включен в период на религиозна криза, какъвто е бил през 16 век в Европа. Наред с този религиозен израз, протестантската реформация, проведена от хора като Лутер и Калвин, имаше за цел да остави настрана догмите на Католическата църква, които изглеждаха остарели и неподходящи за този исторически момент. В тази среда Англия беше не по-малко от континентална Европа и религиозната криза достигна и своите брегове.

Хенри VIII Английски ще се стреми да ограничи силата на католическата църква на нейна територия. Въпреки че конфликтът започна с частен и личен въпрос на краля (който искаше да се разведе със старата си съпруга, за да се ожени отново за Ана Болена), тази ситуация би довела до криза с много по-дълбоки корени, които се отнасят до юрисдикцията, католическата църква имаше в Англия и с ограниченията, които този крал се стремеше оттогава да наложи на тази традиционна институция. Под идеята, че английските църкви трябва да бъдат част от държавната власт и да бъдат организирани от краля, Хенри VIII разработва онова, което тогава ще бъде известно като английската реформация, което ще завърши през същия век с появата на англиканизма като характерен религиозен израз на Велики Великобритания.

Днес англиканството се счита за междинна позиция между католицизма и протестантизма, като и двата възгледи са крайни позиции в рамките на една и съща религия. Англиканците обаче следват много от католическите традиции и празненства, тъй като придават особено значение на писмени текстове, въпреки че имат свои собствени, по които се извършват различните молитви. Кръщението и Евхаристията са от особено значение за англиканците, тъй като те се считат за образци от божествената благодат на Господа в нашия живот. Във всеки случай един от основните елементи, който отделя англиканството от католицизма, е фактът, че за първия английският монарх е максималният представител на силата на Бог на Земята, а папата не е така.